Димитър Иванов Стоянов (1877–1949) е истинското име на родения в село Байлово, Софийско, поет и писател с псевдоним Елин Пелин. „Певецът на българското село“, както го наричат всички, така и не завършва гимназия, но работи като селски учител и пише поезия и разкази. Издава списание „Селска разговорка“, участва и в редактирането на в. „Българан“ и сп. „Слънчоглед“. През 1903 г. е назначен за библиотекар в Университетската библиотека, а от 1908 г. до 1916 г. работи в Народната библиотека. По време на войните е мобилизиран като военен писател и сътрудничи главно на сп. „Отечество“ и в. „Военни известия“. От 1921 до 1924 г. редактира заедно с проф. Александър Балабанов вестник „Развигор“. От 1924 до пенсионирането си през 1944 е уредник в къщата музей на Иван Вазов в София. През 1940 г. е избран за редовен член на БАН и за председател на Съюза на българските писатели. През 20-те и 30-те години пише главно за деца – романи, стихотворения, приказки.