Георги Райчев е роден на 7 декември 1882 г. в с. Топрак хисар, сега Землен, обл. Стара Загора. Като дете бъдещият писател е слаб, често боледува от малария. Получава начално образование в родното си село, после учи в гимназията в Стара Загора. Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора, а по-късно става деловодител в Трета мъжка гимназия в София и Шеста мъжка прогимназия в София. Близък приятел и сътрудник на писателите Антон Страшимиров, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Йордан Йовков и Димчо Дебелянов.

През 1923–1924 г. е командирован в Мюнхен, където по същото време са Светослав Минков и Владимир Полянов, заедно с които налага диаболизма като водещо направление в българската литература.

Работи и като библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение.

Умира в София след продължително боледуване на 18 февруари 1947 г.