Пейо Тотев Крачолов, известен с псевдонима Яворов (1878–1914) е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век. Заедно с д-р К. Кръстев, Пенчо Славейков и П. Ю. Тодоров членува в елитарния интелектуален кръг „Мисъл“, сформиран около едноименното литературно списание. Работи в Народната библиотека, а от 1908 г. е артистичен секретар на Народния театър. През 1902-1903 г. поетът се включва в борбата за освобождение на Македония. Сприятелява се с Гоце Делчев, чиято смърт и разгрома на Илинденско-Преображенското въстание преживява особено болезнено. През 1906 г. Яворов среща 16-годишната Мина Тодорова, която се превръща във вдъхновение за най-прекрасните му любовни стихове. Смъртта ѝ от туберкулоза през 1910 г. го съкрушава. Тогава в живота му се появява дъщерята на видния общественик и политик Петко Каравелов, Лора, чиято любов е фатална за поета. През 1912 г. Яворов се жени за нея, а през есента на 1913 г. Лора се самоубива. Шокиран и отчаян, Яворов прави опит да я последва в смъртта. Куршумът, не го убива, но засяга необратимо зрението му. Следва една мъчителна година, в неутешимата скръб за мъртвата си съпруга, сляп, беден, самотен и набеден за смъртта на Лора. Угнетен, унизен и обезверен, Яворов слага край на живота си в края на октомври 1914 г. За краткия си драматичен живот творецът създава забележителни произведения в трите литературни рода. Освен на поетическите книги „Стихотворения“ (1901), „Безсъници“ (1907) и „Подир сенките на облаците“ (1910), Яворов е автор на първата биография на Гоце Делчев (1904) и спомени за Македония – „Хайдушки копнения“ (1909), както и на две драми – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).