"Черната кутия" е написан през 1986 година, но и до днес си остава ненадминат пример за политически роман, майсторски пресъздаден през призмата на строго интимните отношения в един разпаднал се брак. Епистоларната форма на цялата книга е удобната канава, върху която Оз - без грам сантимент и сълзливост - разказва една изключително емоционална история на фона на динамичните събития в Израел от 70-те години на XX век. Като в черна кутия на катастрофирал самолет героите в този роман дирят причините за краха на живота и на надеждите си. Самият автор ги определя като хора, които "не могат да намерят покой в търсене на нещо повече - в морален, обществен, емоционален и сексуален смисъл". Колкото и различни да са като индивидуалност, взети заедно, те изграждат цялостния образ на обществото и на времето, от което произлизат.
Както в авиацията черната кутия съхранява всички данни за полета на самолета, така в този епистоларен роман писмата запечатват чувствата такива, каквито са на момента. Освен добър разказвач писателят е голям ерудит - буквално на всяка страница могат да се намерят скрити цитати или препратки към класическите текстове, средновековната еврейска поезия или свещените книги.
из текста на Оля Стоянова в "Дневник"
История за едно семейство, в която се вплитат все още неизгасналата любов към бивш съпруг, тревогата за неподдаващ се на възпитание син, безкрайно надлъгване за наследство, искрено желание за прошка, фанатична вяра и смразяващ дъха, но лишен от войнственост атеизъм. Твърдят, че „Черната кутия“ е най-нобеловата книга на Амос Оз и вероятно са прави.
из ревюто в блога "Алегориите не пият бърбан"