Лого на Издателство Милениум

Рамона Куимби на 8 г.

Категория: Детска литература

Превод от английски: София Петрова

Меки корици
Формат: 13x19,5
Страници: 216
Година: 2011
ISBN: 978-954-515-135-4
  • Цена:
  • 5.00 лв.
  • Поръчай онлайн (-10%) за 4.50 лв.



Дайте своята оценка за тази книга:


Книгата е отличена с престижната награда за детска литература „Нюбъри онър букс”.

Защо Рамона трябваше да играе с Уила Джийн, след като сестра й не бе длъжна? Защото беше по-малка. Ето защо. Рамона беше поразена от цялата тази несправедливост. Само защото бе по-малка, от нея винаги се искаше да прави разни неща, които не желае: да си ляга по-рано, да носи старите дрехи на Бийзъс, грижливо запазени от майка им, да тича и да разнася какво ли не, понеже краката й били млади… А Бийзъс винаги си пишеше домашното! И ето че сега отново трябваше да се оправя сама с Уила Джийн – сякаш цялото й семейство зависеше от нея…
 
Рамона погледна още веднъж към книгата си с приказки, която я чакаше върху стола до входната врата. И като видя износената й корица, внезапно я осени идея! Може би щеше да проработи, а може би не. Струваше си да опита.
 
Сутринта бе така приятна, че премина неусетно. Когато дойде време за обяд, Рамона взе кутията си за храна и тръгна към столовата, където изчака реда си за чаша мляко и седна на една маса със Сара, Джанет, Марша и други момичета от трети клас. Отвори кутията си за обяд и в нея, увити в салфетка и мушнати между сандвича й и един портокал, бяха твърдо сварените й яйца – толкова гладки и съвършени. Понеже Рамона искаше да запази любимото си за накрая, първо изяде сандвича си с риба тон, а после изчовърка дупка в портокала си, за да може да изсмуче сока му. Третокласниците не правеха такова нещо като да белят портокалите си. Накрая дойде време за яйцата.
 
Има много начини едно яйце да се счупи. Най-популярният от тях обаче, който бе и истинската причина да се носят яйца в училище, бе удар в главата. Той предполагаше още два варианта – яйцето да се счупи с няколко леки почуквания или с един-единствен замах.

Сара предпочиташе леките почуквания, а Рамона, също като Маймуната, чупеше яйцето със силен замах. Хвана своето здраво, изчака, докато всички от масата погледнат към нея, и фра-а-ас – изведнъж се оказа с ръка, пълна с черупки, и с нещо лепкаво и хладно, стичащо се по лицето й.

Всички на масата ахнаха. На Рамона й бе нужен момент, за да осъзнае какво бе станало. Яйцето й беше сурово. Майка й изобщо не беше сварила яйцата. Опита се да избърше жълтъка и хлъзгавия белтък от косата и лицето си, но успя единствено да омаже и ръцете си. Очите й се напълниха със сълзи от гняв, които се опита да избърше с ръка. Погледите на масата се превърнаха в кикот. Рамона мерна и Маймуната на съседната маса също да се подхилква.

Марша, високото момиче, което винаги се опитваше да се държи майчински, каза:
 
- Всичко е наред, Рамона, ще те заведа в банята и ще ти помогна да се измиеш.
 
Рамона не бе ни най-малко благодарна.

- Разкарай се! – извика тя и веднага се засрами от грубостта си. Просто не й се искаше една третокласничка да се отнася с нея като с бебе.

Учителят, който наблюдаваше децата по време на днешния обяд, дойде да провери за какво е цялата тази дандания. Марша събра всички хартиени салфетки от масата и му ги даде да се опита да попие яйцето. За съжаление те не бяха от голяма полза, просто разнесоха из цялата коса на Рамона жълтъка и белтъка. Лицето й започна да се втвърдява заедно с изсъхващия белтък.

- Заведи я в учителската стая – каза учителят на Марша. – Мисис Ларсън ще й помогне!

- Хайде, Рамона – прикани я Марша, сякаш Рамона е в детската градина. Сложи ръка на рамото й, понеже ръцете й бяха целите в белтък.

Рамона се изплъзна.

- Мога да отида и сама! – с тези думи тя избяга от столовата. Беше толкова ядосана, че не обръщаше никакво внимание нито на подхилкването, нито на няколкото съчувствени погледа от другите деца. Беше бясна и на себе си, че се е подвела по някаква си мода. Беше гневна на Маймуната, задето й се смееше в лицето. Но най-вече бе ядосана на майка си, защото не бе сварила яйцето! Когато стигна до кабинета, лицето на Рамона беше твърдо като маска.

Тя почти влетя в кабинета на мистър Уитман и това я ядоса дори повече, понеже винаги се бе старала да избягва директора. Дори когато Бийзъс й обясни как да научи правописа на думата „директор” и й обясни, че той е там, за да бъде неин приятел. Само че Рамона не желаеше директорът да й е приятел. Искаше от него единствено да си гледа неговите дела, важни и неотложни, в неговия си офис. И вероятно мистър Уитман бе правил точно това, защото когато Рамона нахълта, той направо подскочи.
 
Мисис Ларсън, училищната секретарка, погледна към Рамона през бюрото си и запита:

- Май се нуждаеш от малко помощ, нали?

Рамона кимна, благодарна на мисис Ларсън за реакцията й – сякаш в кабинета й постоянно идваха третокласници, омазани с яйца. Секретарката я заведе в тясна стаичка с кушетка, мивка и тоалетна.

- Да видим – каза мисис Ларсън, – как ще се справим с това? Предполагам, най-добре е да измием първо ръцете, а после и главата ти. Чувала си за яйчен шампоан, нали? Казват, че са прекрасни за косата!

- Ау-у-у! – изкрещя Рамона, когато потопи главата си в мивката. – Водата е много студена!

- Може би така е по-добре – каза мисис Ларсън. – Не би искала да сготвим яйцето на главата ти, нали?

Тя триеше, Рамона сумтеше. Тя плакнеше, Рамона подсмърчаше. Накрая мисис Ларсън каза:

- Това е всичко, което мога да направя – и подаде на Рамона няколко хартиени салфетки. – Подсуши се добре и когато се върнеш у дома, можеш да си измиеш косата.

Рамона взе салфетките. Както си седеше на кушетката и се бършеше, тя кипеше от яд и от унижение. Заслуша се в звуците, които идваха откъм кабинета – тракането по клавиатура, телефонния звън, гласа на мисис Ларсън, който отговаря.

Рамона започна да се успокоява и дори се почувства малко по-добре. Може би мисис Кемп щеше да й разреши да си измие косата след училище. Щеше да остави Уила Джийн да си представя, че работи във фризьорски салон и този път нямаше да споменава нищо за Непрекъсната тишина за четене. Скоро Уила Джийн щеше сама да се досети, че това е обикновено четене на книга, а Рамона искаше да забави този момент възможно най-дълго.

Към края на обедната почивка Рамона чу как учителите влизат в кабинета, за да оставят разни документи или да проверят съобщенията си. Тогава Рамона направи откритие! Учителите говореха за класовете си!

- Моят клас се държа толкова добре днес! – каза един от тях. – Направо ми е трудно да го повярвам! Те са такива малки ангелчета.

- Не знам какво му става на моя клас днес – каза друг. – Вчера знаеха как се изважда, а днес изглежда вече никой не си спомня!

- Може би е от времето – предположи трети учител.

За Рамона този разговор бе доста интересен. Беше подсушила косата си, когато чу жизнерадостния глас на мисис Уали да казва на мисис Ларсън:

- Ето тестовете, които трябваше да оставя вчера – каза тя. – Съжалявам, че закъснях.

Мисис Ларсън промърмори нещо в отговор.

Тогава мисис Уали каза:

- Чух, че малката фукла от моя клас е дошла с размазано яйце на главата – засмя се и добави. – Какво безобразие!

Рамона беше толкова смаяна от чутото, че дори не се опита да чуе отговора на мисис Ларсън. Фукла! Безобразие!? Дали мисис Уали мислеше, че е счупила сурово яйце в косата си нарочно само за да се направи на интересна? И как така ще казва „безобразие”, когато изобщо не беше така? Или пък беше? Рамона не искаше да се получава така! Майка й беше виновна. Един такъв инцидент не беше безобразие!

Рамона не разбираше защо мисис Уали намира случилото се за безобразие, след като тя дори не си изцапа ръцете с яйцето! И все пак я чу да казва ясно и високо, че е фукла и безобразница! Това я обиди, и то много!

Рамона седеше възможно най-тихо със салфетките в ръка. Не искаше да рискува да издава и най-малкия звук, ако например ги хвърли в кофата. Обедната почивка приключи, но тя все така продължи да си стои. Тялото й беше като изтръпнало, сърцето й – също. Не можеше да се изправи срещу мисис Уали отново. Никога вече нямаше да може. Никога.
Трудностите са навсякъде около нас. Всеки ден е изпълнен с нови проблеми, с нови препятствия и с нови предизвикателства. Лесно е да се предадем, да зарежем мечтите си и да увесим тъжно нос. Но всъщност трябва много малко – да си сложим новите дрехи, да излезем заедно навън и да се държим добре с останалите – като мило задружно семейство. Защото в крайна сметка тъкмо сплотеността може да ни донесе неочаквани приятни преживявания!

из ревюто на Вал Стоева в "Детски книги"

През 2010 година "Дисни" заснема филм по романите на Бевърли Клиъри. "Рамона и Бийзъс" е с участието на Джоуи Кинг, Селена Гомес, Джон Кобрет, Джош Дюамел и др. 
 

1 коментара
  • karolin

    biizus i ramona,henri i klybut i ramona kyimbi na osem godini sa mnogo gotini knigi ot pisatelkata bevurli kliuri!!trqbva da gi pro4etete !!!

Напишете коментар
  • Моля, въведете цифрите от картинката