На 15 април 1997 година, няколко дни преди парламентарните избори, във в. „Труд“ се появи неподписан от никого текст, разположен на цяла страница и с амбициозното (невярно) заглавие „Асистент по политикономия оспорва научни възгледи на Тодор Живков“?! Ще си призная, че седемнадесет години по-късно разбрах цялата истина за „смелчагата“, който според онази публикация едва ли не е натикал диктатора Тодор Живков в миша дупка. Нищо подобно. Истината, както с всичко около Костов, винаги се оказва много по-различна. Тогава според спомените на бившия началник на архива на МВР Серафим Стойков, споделени в разговор с мен, цялата „величествена“ история е била замислена от Богомил Бонев, който по това време е служебен вътрешен министър в правителството на Стефан Софиянски. Бонев е в прекрасни отношения с Иван Костов и след като разбира за съществуването на ДОП „Самозванец“, решава да използва делото за възвеличаване на своя Командир. Отношенията им тогава нямат нищо общо с последващата охулваща и много нечистоплътна размяна на обвинения и клевети. В онези месеци Командира и Бонев са като дупе и гащи (прощавайте за израза, ама е самата истина). Същите са отношенията и на бъдещия председател на парламента Й. Соколов с Богомил Бонев. Служебният вътрешен министър се натяга неистово, зa да се докара на шефовете си, и сътворява прочита на ДОП „Самозванец“, който да издигне Иван Костов на пиедестала на заклет борец с „живковизма“ и с политическата икономия на социализма. Същата, която Иван Костов преподава петнадесет години – от 1975 до 1990 година. И още четири години е изучавал във ВИИ „Карл Маркс“. Но, така или иначе, от ДОП „Самозванец“ са публикувани малко, старателно подбрани и фризирани абзаци. Не е споменато обаче името на разработката – „Самозванец“. По спомените на Серафим Стойков това е станало поради преценката, че може да се уязви самолюбието и гигантското самомнение на набиращият невиждана подкрепа и сила тогавашен лидер на СДС и сигурен премиер Иван Костов. Девет години по-късно темата за „досието на Иван Костов“ е повдигната от Иво Беров – част от слугинажа на Командира, който като него достига неподозирани висини в падението. Във в. „Седем“ се появява материал със заглавие „С гриф „Строго секретно“. Извадки от досието на Иван Костов“, в който тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов е описан като едва ли не заклет „антикомунист, разследван 9 пъти за антикомунистическа дейност“, „антимарксист“ и „антиживковист“, който с риск за кариерата си още в средата на 80-те години разобличавал диктатора Т. Живков. За да има резултат и ефективност от изследователските ми усилия, ще направя следното – теза по теза, точка по точка ще разоблича написаните панегирици от гавазите на Иван Костов. Ще го направя с автентичните документи от същия ДОП, до което те са имали избирателен достъп, т.е. до подхвърлените огризки от това дело за оперативна проверка. Защото нито анонимните автори от 1997 година, нито Иво Беров през 2006 година, са държали в ръцете си 150-страничната папка с всички документи от ДОП „Самозванец“. Аз съм го държал, прочел съм го, анализирал съм го и го имам като пълно копие. Днес вие ще имате възможност да прочетете за първи път обективен прочит и изследване на съдържащите се вътре документи. Нека мръсната приказка за самозвания „антикомунист“ Иван Костов започне сега.