Малко са историческите фигури от Античността, които предизвикват толкова остра полемика, колкото Гай Юлий Цезар. Неговите модерни апологети, сред които са и титаничните имена на Едуард Гибън* и Теодор Момзен**, го величаят като непобедим пълководец, изключителен визионер, законодател и политик, който едва ли не самостоятелно води римското общество към своята осъзната имперска съдба. Противниците на Цезар, на свой ред, посочват съмнителния му политически морал, пълната му безскрупулност и жестокост, опортюнизъм и мегаломания.

 

Истината вероятно е някъде по средата. Военната кариера на Цезар е повече от впечатляваща и го нарежда сред най-великите генерали на древността, заедно с Александър Велики и Ханибал. Малцина са пълководците, които са оперирали в географски ареал, разпростиращ се от Британските острови и устието на Рейн - на северозапад, до пясъците на Египет и бреговете на Либия - на юг. Монументалните успехи на неговите легиони прекрояват за векове напред картата на Средиземноморието и на голяма част от Европа. Завземането на Галия например, което е един от тематичните центрове на настоящата книга, предрешава културната и историческа съдба на модерните френски територии за петстотин години след римското завоевание.

 

В същото време политическите методи на Цезар едва ли могат да бъдат определени като благородни. За разлика от други велики пълководци на Античността, като Ханибал, лидерът на популарите* изгражда внушителна политическа кариера, преди да спечели славата си на бойното поле. За да разберем Цезар като пълководец, ще трябва да се запознаем достатъчно отблизо и с неговите ходове като политик. Така, макар фокусът на тази книга твърдо да е военната история, ще бъде обърнато много сериозно внимание и на острите борби, които определят политическия пейзаж в Рим. При това ще се върнем най-малко век назад и ще щрихираме основните проблеми на римското общество от провалените реформи на братята Гракхи, през военната реформа на Марий, Съюзническата война, Гражданската война между Сула и Марий, за да стигнем до институционалната криза през 60-те години на I в. пр.Хр. и сформирането на Първия триумвират.

 

Настоящата книга в никакъв случай няма да е апология на Цезар. Напротив. Политическите мотиви зад вземането на решението за Галската кампания са крайно егоистични и имат малко общо с неотложните интереси на римското общество. В същото време Цезар крайно лицемерно се опитва да се представи като защитник на Републиката, а единствена му цел е да запази нейната териториална цялост и неприкосновеност. В течение на изложението ще бъдат критикувани и някои от стратегическите му решения по време на Галските войни. Имат ли смисъл въобще прекосяванията на Рейн и какви са резултатите от тях? Стратегически провал ли са двете кампании в Британия? Не е ли насилствената политика на Цезар причина за избухването на въстанието на Верцингеторикс* и защо въобще се стига до битката при Алезия, която при определени обстоятелства би могла да се превърне във фиаско с размерите на Кана?