Кралица Елизабет I – може би най-великият владетел в историята на британската монархия, и до днес е вдъхновение и гордост за хората на острова. Наричат я Глориана, Кралицата дева и Добрата Бес, защото се възкачва на трона след редица премеждия и във време на изострени политически и религиозни борби. Реформацията, започната от баща й Хенри VIII, предизвиква дълбоко разделение в английското общество, а краткото управление на Едуард VI и последвалият терор на „кървавата“ Мери Тюдор само го задълбочават. Затова именно на крехката Елизабет се налага да преодолее всички различия и да възцари дългоочаквана стабилност в страната.

Младата кралица демонстрира завидни качества и силен характер, ала плаща за това с цената на интимния си живот. Нуждата от балансирани управленски решения е предлог умело да лавира сред многобройните знатни предложения за брак, включително и от руския вседържец Иван Грозни. А с консолидираната нация зад себе си кралицата успява да провежда победоносна външна политика, венец на която е триумфът над испанската „Непобедима армада“. Наред с това през „Елизабетинската епоха“, както историците наричат 44-годишното й управление, страната преживява истински стопански и културен възход. Процъфтяват ренесансовия театър, литература и изкуство, започва колонизацията на Новия свят, а чрез учредената Източноиндийска компания към кралството потичат несметни богатства, с помощта на които Великобритания разгръща пълната си мощ.