Подаръци
Днес съм на пет. Снощи, като си легнах в Гардеробчо бях на четири, а днес, като се събудих по тъмно в Креватчо, съм станал на пет, абракадабра. Преди това бях на три, по-рано на две, на една, на нула...
- А бил ли съм на минус години?
- Ъъъ? – Мам се протяга сънено.
- Горе, в Рая. Бил ли съм на минус една, минус две, минус три…?
- Не, числата започнаха едва когато ти се изтърси тук.
- През Прозорче? И ти си била много тъжна, докато не съм се случил в корема ти?
- Точно така. – Мам се пресяга да цъкне Лампа, за да съмне. Фиии-ууу, става много ярко. Стискам очи точно навреме, после отварям едното мъничко, после и двете. – Плаках, докато ми свършиха сълзите – разказва ми тя. – Лежах тук и броях секундите.
- Колко секунди? – питам аз.
- Милиони, милиони.
- Ама не, колко точно?
- Загубих им бройката вече – казва Мам.
- После съм почнал да раста от една мъничка яйцеклетка и ти си станала дебела?
Тя се ухилва.
- Усещах как риташе.
- Какво съм ритал?
- Мен, разбира се.
На това място винаги се смея.
- Отвътре, „бум-бум”. – Мам повдига пижамената си тениска и прави корема си да подскача. – Казах си: „Джак е напът”. И още на сутринта ти се изхлузи на чергата с ококорени очи.
Поглеждам Черга – цялата е на червени, кафяви и черни вълни една около друга. Ето го петното, което съм разлял, без да искам, докато съм се раждал.
- Отрязала си връвта и си ме освободила? – разказвам на Мам. – После съм се превърнал в момче?
- Всъщност ти вече си беше момче. – Става от Креватчо и отива до Термостатко, за да загорещи въздуха.
Май не е идвал снощи след девет, въздухът е винаги различен, ако е идвал. Не питам, защото тя не обича да казва за него.
- Я ми кажи, господин Петгодишен, сега ли си искаш подаръка, или след закуска?
- Какъв е, какъв е?
- Знам, че се вълнуваш, но гледай да не си сдъвчеш пръста, защото в дупката ще се промъкнат микроби!
- И ще ме разболеят както когато бях на три с повръщано и разстроено?
- Даже по-лошо. Микробите може да те накарат да умреш.
- И да се върна в Рая по-рано?
- Продължаваш да го дъвчеш. – Дърпа ръката ми.
- Извинявай. – Сядам върху лошата ръка. – Мам, кажи ми пак „господин Петгодишен”.
- Е, господин Петгодишен, сега или по-късно?
Скачам върху Люлящ, за да погледна Часовник, на който пише 07:14. Правя се, че карам скейтборд върху Люлящ, после скачам с вик „Ууу” върху Юрганчо и вече карам сноуборд.
- Кога е хубаво да се отворят подаръците?
- И в двата случая ще е весело. Искаш ли да реша вместо теб? – пита Мам.
- Ама нали вече съм на пет, трябва сам да реша. – Пръстът ми е пак в устата, мушкам го под мишница и го заключвам. – Избирам… сега!
