Бийзъс вдигна поглед от дъската.
– Рамона, престани да ни пречиш! – каза тя с най-строгия си глас.
Рамона се намръщи и завъртя педалите назад. Докато се отдалечаваше от масичката за кафе, сестра й се върна към играта и продължи да изучава дъската. Бийзъс трябваше да бъде особено внимателна, понеже Хенри вече бе прибрал половината й пионки. „Да видим, бих могла да преместя от тук до тук. Не, няма да стане, защото тогава той би могъл... Хм... Но ако сложа тази от тук – тук, да, точно така!”, помисли си тя. Бийзъс се пресегна да премести пионката си.
В този момент Рамона завъртя педалите на триколката с всичка сила и се насочи право към масичката за кафе. Тряс! Предното колело се заби в нея, а пионките се разлетяха във въздуха и се изсипаха върху килима.
– Ето на! – каза Рамона и спокойно се оттегли назад.
– Хей! – подскочи Хенри.
– Мамо! – извика Бийзъс. – Рамона ни пречи!
Майка им се подаде от кухнята, бършейки ръце в престилката си.
– Рамона, знаеш, че не бива да притесняваш Хенри и Бийзъс, когато играят на дама.
Сега иди в стаята си и стой там, докато не започнеш да се държиш прилично!
– Няма! – отвърна Рамона. – Няма с кого да си играя, затова искам Бийзъс и Хенри да играят с мен!
– Чу ме! – майка им я свали от триколката.
„Обзалагам се, че ей сега ще ревне”, помисли си Бийзъс, докато събираше пионките.
– Не! – изпищя Рамона
– Рамона! – каза майка им с предупредителен глас. – Ще броя до десет.
Рамона се хвърли на пода и започна да пищи и да рита.
– Едно... две...
Тя продължи да пищи и да рита, докато майка й не стигна до седем. После застана мирно на пода, наблюдавайки дали тя наистина имаше предвид това, което каза.
– Осем... девет... – продължаваше да брои майка й.
Рамона се изправи на крака, изтича в стаята си и затръшна вратата. Майка й се върна в кухнята, а Бийзъс и Хенри започнаха нова игра, сякаш нищо не се бе случило. Гневните изблици на Рамона не бяха нещо необичайно в домакинството на семейство Куимби.
Дори и Хенри знаеше това.
След няколко минути Бийзъс чу как сестра й отваря вратата на стаята.
– Сега вече може ли да изляза? – провикна се Рамона.
– Ще спреш ли да пречиш на Бийзъс и Хенри? – попита майка им от кухнята.
– Не! – отвърна Рамона и затръшна вратата.
След не повече от минута Рамона отново отвори вратата и този път влезе в дневната.
– Ще спра да преча – каза тя с нацупено изражение, от което Бийзъс заключи, че още е сърдита.
– Много добре – обади се майка им. – Ела тук и ще ти дам бисквита.
Като видя Рамона да отива към кухнята, Рибси стана, протегна се и хукна след нея.
Въпреки че й нямаше доверие, винаги му бе любопитно какво се случва около хладилника.
„Надявам се, че ще остане там по-дълго”, помисли си Бийзъс, докато прибираше две от фигурките на Хенри. Играта се разви толкова вълнуващо, че тя почти забрави за Рамона. Изведнъж долови неясно драскане от коридора, а след него – дрънчене от кучешки нашийник и потропване от нокти върху дървен под. Кучето излая кратко, а после вратата на банята се затръшна. „Какво ли прави Рамона?”, помисли си Бийзъс, докато вземаше поредната пионка на Хенри. Всъщност нямаше никакво значение, стига да не им прекъсваше играта.
– Пусни ме вътре! – изкрещя Рамона от коридора. – Пусни ме в банята!
– Рамона, на кого говориш? – попита майка й, докато влизаше в коридора.
– На Рибси! – отвърна тя и продължи да удря с юмруци по вратата.
Рибси започна да лае. Отвъд вратата на банята неговият лай звучеше като ужасяващ, ехтящ звук. Объркан, Хенри погледна към Бийзъс. Рибси е в банята? Реши, че най-добре ще е да проучи какво става. Бийзъс с неохота изостави играта и го последва към коридора.
