Винаги, когато не валеше дъжд, Хенри и приятелите му работеха здраво върху къщичката. Мереха, режеха и забиваха пирони точно според указанията на Мърф. Когато веднъж Хенри разнасяше вестниците си, той забеляза, че един от клиентите му слага на покрива на къщата си тъмни керемиди. Успя да убеди работниците да му дадат остатъчния материал, за да покрие с него покрива на клуба. Купи и две големи панти, за да могат да си имат истинска врата, която се отваря и затваря.
Бийзъс и Рамона, а понякога и Лиса, се отбиваха почти всеки ден, за да наблюдават как се развива строежът. Оставаха, докато дойде време за предаването на шерифа Бъд по телевизията, което Рамона никога не пропускаше.
- Аз мога да помогна – предложи Бийзъс. – Обзалагам се, че мога да забивам пирони!
- Забранено за момичета – каза Мърф категорично.
- Бих могла да направя завеси за прозорците? – пробва се пак Бийзъс.
- Че на кого са му притрябвали завеси? – отвърна Хенри, на когото понякога му се приискваше да остави Бийзъс да се включи. Като за момиче, тя бе доста разумна, само че когато едно момче работи заедно с други момчета, то понякога трябва да се държи точно като тях!
Така че Бийзъс просто седеше на стълбите в задния двор и наблюдаваше, докато Рамона се забавляваше. Тя никога не срещаше трудности да се забавлява. Покатерваше се на горното стъпало и започваше да брои: „Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно. Излитам!”. И после скачаше на земята.
- Знам откъде можем да вземем стара изтривалка! – каза Бийзъс с надежда.
- И какъв е смисълът да си правим клуб, след като ще трябва да си изтриваме краката отпред, сякаш е обикновена къща? – попита Робърт.
Беше невъзможно за Бийзъс да направи предложение, което да се понрави на момчетата.
- Изчезвай! – рече Мърф грубо.
- Ами добре тогава, умници такива! – лесно можеше да се види, че Бийзъс бе обидена. – Занимавайте се с вехтите си момчешки работи! Изобщо не ми пука. Хайде, Рамона, да се прибираме. Почти е време за шоуто на шерифа Бъд!
Рамона престана да „излита” и тръгна със сестра си.
Хенри съжаляваше, задето Бийзъс се разсърди, но не искаше да го показва пред другите момчета. Те и без това бяха твърде заети да поставят прозорец от истинско стъкло и не обърнаха никакво внимание на случващото се.
Докато тримата работеха, изведнъж Мърф започна да декламира някакви странни звуци. Не бяха истински думи, така че Хенри и Робърт имаха проблем да уловят какво точно казваше. Сричките, каквото и да означаваха обаче, бяха ритмични и увлекателни.
- Кажи ги отново, Мърф! – Хенри с изненада откри, че иска и той самият да повтори странните звуци.
Мърф избъбри още веднъж сричките. Този път Хенри долови звуците „бийп” и „бум”.
- Хей, това звучи готино! – възкликна Робърт. – Къде го научи?
- Каза ми го братовчед ми от Калифорния – отвърна Мърф. – А той го е чул от един спасител.
- Кажи го пак, само че по-бавно! – помоли Хенри. – Искам и аз да го науча.
Мърф остави чука и започна да декламира бавно и ясно:
„Фадатта, фадатта, фадатта,
бийпъм, буупъм, ба!
Ратта датта бум ш-ш-ш,
афа дийдий бобо”.
Хенри и Робърт също захвърлиха инструментите си. „Фадатта, фадатта, фадатта...”, започнаха бавно, но само след няколко минути вече бяха усъвършенствали всички звуци и можеха да ги рецитират толкова бързо, колкото и Мърф.
- Хей! Имам идея! – Хенри беше много ентусиазиран. – След като ще си правим клуб, можем да използваме думите като тайна парола! Винаги ще ги изричаме толкова бързо, че другите деца изобщо няма да могат да ги научат!
- Ами да! – съгласи се Робърт. – Всички ще искат да ги научат, но ние няма да ги кажем на никого!
- Особено пък на момичета – Мърф взе една отвертка и се захвана да поставя пантите за вратата.
Най-накрая къщичката на клуба бе завършена! Стените бяха здрави и масивни. Пантите работеха идеално, керемидите бяха добре заковани и покривът нямаше как да протече. Да, съгласиха се момчетата, това беше една прекрасна и солидна къщичка. Почти толкова солидна, колкото истинска постройка. Потупаха стените със задоволство и потропаха с крака по пода. А най-хубавата част от всичко бе, че къщичката беше достатъчно голяма, за да спят и тримата в нея. Просто не трябваше да мърдат прекалено много, но кой ли изобщо го правеше в спален чувал?
- Да, сър! Здрава е като скала! – Мърф говореше с гордост в гласа си. И как не, та нали той нарисува плановете за строежа!
Сетне Мърф постави и лавица. Хенри изтича в мазето и донесе препарирания бухал, който майка му забрани да държи в стаята си, понеже според нея бил пълен с молци. Сложи го на рафта и си помисли, че тъкмо това бе мястото за него. Един наистина мъжествен завършек на техния строеж!
- Фадатта, фадатта, фадатта! – пееха момчетата.
- Щом и тримата си намерим спални чували, можем да прекараме някоя нощ тук! – предложи Хенри.
Робърт и Мърф, както се оказа, вече имаха спални чували, тъй че Хенри бързо сложи край на темата. Никак не му се искаше те двамата да спят в клубната къщичка, а той – в собственото си легло. За негов късмет вече бе време да се заема с маршрута си и дискусията за спането и къщичката окончателно приключи.
И тогава започваха да се случват мистериозни неща в клуба им. Един ден след училище Хенри откри, че очите на бухала са завъртени така, сякаш е кривоглед. „Забавно”, помисли си той. Оправи погледа на птицата и забрави за случая.
Но на следващия ден, когато Хенри и Робърт влязоха в къщичката, те с изненада откриха, че бухалът отново е със събрани очи и дори пуши цигара! След по-близко проучване установиха, че тя всъщност е малко хартиено руло, закрепено с тиксо за клюна му.
- А какво ще кажеш за това, а? – Робърт отлепи цигарата с отвращение, докато Хенри отново оправяше очите на птицата. – Обзалагам се, че старата Бийзъс го е направила!
Точно това си мислеше и Хенри. Изпитваше известно разочарование, че иначе разумната Бийзъс би сторила нещо подобно. Не че имаше право да я вини след начина, по който се отнесе с нея...
Момчетата откриха в гаража на Хенри стара кутия с боя и започнаха да изписват на една табела „Забранено за момичета. Това значи - забранено за теб!”. Робърт приключи надписа едва след като Хенри отиде да разнася вестници.
На следващия ден след училище Хенри, Робърт и Мърф се състезаваха с велосипеди до къщичката. Бързаха, за да предпазят клуба си от евентуалните набези на Бийзъс и Рамона. Щом отвориха вратата, те за пореден път откриха очите на бухала кръстосани, като този път той носеше и розова кукленска шапка с панделка, вързана под брадичката му (ако изобщо бе уместно да се каже, че бухалите имат брадички). Сега в човката му стоеше хартиена табела, на която с пастел бе написано: „Долу момчетата!”.
