2
Хенри става богат
Един ден след училище мисис Хъгинс помоли Хенри да изтича до магазина за един фунт пържоли. По пътя обратно към къщи той реши да мине през едно пусто поле, за да види дали няма да открие някакви празни шишета от кока-кола. Ако събереше достатъчно, щеше да ги върне в супермаркета срещу дребни, които да добави към фонда за колелото. Хенри този път много внимаваше месото у него да остане далеч от обсега на Рибси.
Докато той се оглеждаше за бутилки, кучето, лаейки развълнувано, се спусна към един храсталак и скочи в него. И понеже беше крайно необичайно Рибси да забрави ей така за цял пакет с месо, Хенри нетърпеливо го последва, за да види какво толкова е привлякло вниманието му. Оказа се просто котка от квартала, но щом момчето се запъти обратно към пътеката, забеляза парчета сив картон с отпечатани картинки да стърчат от храстите. Спря се да ги разгледа.
– Уау! – възкликна той. Небрежно захвърлени в затънтените храсти и наполовина скрити от бурени, там лежаха купчини кутии. В единия край на всяка имаше отпечатан надпис с думите „Дъвка „Дабъл Бабъл“.
Повтаряйки си наум, че кутиите най-вероятно са празни, Хенри набързо скри пържолите в храстите, далеч от носа на Рибси, и нетърпеливо разкъса един от картоните. Беше пълен с розови кръгчета, големи колкото топчета за игра. Момчето пусна едно в устата си, хрупна захарната обвивка, сдъвка внимателно и накрая направи голям яркорозов балон. Това наистина беше дъвка!
Хенри отвори произволно още няколко кутии. Те също бяха пълни с дъвки. Нямаше време да преброи колко топчета има във всяка, но трябваше да са около двеста, може би дори триста. Той преброи кутиите. Четирийсет и девет! И всички догоре с дъвки! Четирийсет и девет по триста беше... е, беше ужасно голямо число!
Хенри направо не можеше да повярва. Четирийсет и девет кутии с по триста дъвки вътре! Напълно достатъчни да се пенсионира до края на дните си! Повече никога нямаше да се тревожи, поне що се отнася до дъвките. Той беше богат! Сетне Хенри започна да обмисля. Знаеше, че ще стане богат само ако успее да пренесе дъвките до дома си, без останалите момчета и момичета да го видят. Това нямаше да стане лесно. Взе пържолите от скривалището им, а също и две кутии с дъвки.
– Хайде, Рибси! – каза той и побягна с всички сили към дома.
Хвърли месото в най-долния кухненски шкаф, а кутиите с дъвка скри под леглото в стаята си. После изтича по улица „Кликитат“ към къщата на Бийзъс. Внимателно забави крачка, щом я видя на двора.
– Здрасти! – каза ѝ Хенри, сякаш разполагаше с цялото време на света.
