Навършват се 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов.
Чувстваме с брат ми Чавдар за свой синовен дълг за извадим на бял свят неговите дневници, както и многобройните писма с майка ни, писани, когато той е бил в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене.
Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата.
Живял е само 34 години, като 9 от тях е прекарал в следствия, затвори и лагери.
Бил е командир на нелегалния партизански щаб в Бургас по време на съпротивата срещу фашизма.
Бил е осъден на смърт чрез обесване на рождения си ден 27 юли 1944 година.
Не са успели да изпълнят смъртната присъда и излиза на свобода на 8 септември, за да живее само две години и половина.
Умъргвен е с една инжекция на 27 март 1947 година. Тогава бях 7- годишен, а Чавдар на 4 месеца.
Устройват му грандиозно погребение.
Сама две години след това е обявен за народен враг.
Майка ми, тогава 27- годишна с две деца- храбро защитава името му и не се отказва от него.
Остава му цял живот вярна- цели 52 години след неговата смърт, когато се събраха заедно горе.
