1
Рибси и поддръжката на колата
Една топла съботна утрин през август Хенри Хъгинс, майка му и баща му закусваха в квадратната им бяла къща на улица „Кликитат“. Кучето на Хенри, Рибси, седеше близо до стола на стопанина си, надявайки се на подаяния от масата. Докато мистър и мисис Хъгинс слушаха новините в девет, Хенри се опита да измисли нещо интересно, с което да се занимава. Знаеше, че би могъл да играе на топка със Скутър или пък да отиде с колело до къщата на Робърт, за да поработят над общия им железопътен макет. Но това бяха неща, които можеше да свърши всеки ден. А днес му се искаше да изживее нещо различно, нещо, което никога преди не бе правил.
Преди Хенри да успее да измисли въпросното нещо, говорителят по радиото приключи с новините и четири мъжки гласа запяха. Хенри слушаше това предаване всяка събота, затова и той запя:
„Уофис“ – най-добрата кучешка храна,
съдържа повече месо от всяка друга на света!
Купи на кучето си днес една кутия
и наблюдавай колко радостно е то!
Бау-бау-бау! „Уофис“!
Сетне от радиото се разнесе звук на лаещо куче.
– Ррр-бау! – отговори му Рибси, гледайки към апарата.
Гласът на водещия се намеси:
– Вашето куче член на семейството ви ли е?
– Разбира се, че да! – възкликна Хенри. – Та той е най-доброто куче на света!
– Хенри, за Бога, намали това нещо – каза мисис Хъгинс, докато си сипваше чаша кафе.
– И между другото, като заговори за добри кучета, се сетих нещо. Мисис Грийн ми сподели, че Рибси е тичал по току-що засятата ѝ ливада. Бил оставил дълбоки следи от лапи навсякъде след себе си.
– О, той не е искал да създава проблеми! Той просто... – и Хенри си спомни как Рибси търчи по ливадата след котката на семейство Гръмби. – Той просто бързаше! – довърши някак неуверено. – Ти си добро куче, нали така, Рибси?
