Деветте живота на Александър Баденфийлд

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е потресаващо готина книжка, дяволита и така напоена с черен хумор, че направо мога да си представя лукавото удоволствие, с което Марсиано я е писал.

из ревюто на Габриела Кожухарова в "Аз чета"

Ако смъртта в “Деветте живота на Александър Баденфийлд” е двигател на действието, то захранващото гориво е черният хумор. Липсва математиката, където всички герои в един момент се оказват неразривно свързани, няма ги удивителните приключения на главния герой и задължителния щастлив край с поука. Още в първите страници авторът се отрича от тези неща, като така се предизвиква да избягва клишетата на жанра. И успява по забележително странен начин!

из ревюто в блога "Книжен Жор"

Онова, към което нашият любимец се стреми, е всъщност хилядолетното търсене на напредналите умове на човечеството – достигането на свръхчовека, иначе казано – безсмъртието. В случая в "Деветте живота на Александър Баденфийлд" това са деветте живота на ленивата му и глупава котка, която така или иначе не ги заслужава.

из ревюто на Преслав Ганев в блога "Литературата днес"

Няма епитет, с който може да бъде описана лошотията на това хлапе – а неговите антикачества са достойна сумаризация на гените на рода Баденфийлд, които десетилетия наред са тормозили света със себе си и тарикатлъка си.

из ревюто на Христо Блажев в блога "Книголандия"

Това, което най-много харесах в книгата, наред с илюстрациите, е фактът, че елегантно запознава малчуганите с някой друг факт, в случая – с историята на Америка.

из ревюто на Змей в блога "Книгозавър"

„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ е книга, която трябваше да осмислям повече от всичко останало, което съм чела до този момент. 

из ревюто на Девора в блога "Библиотеката"

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ! Това не е жизнерадостна история за любезно малко момченце. "Деветте живота на Александър Баденфийлд" разкрива истини и ни учи да живеем през призмата на детски черен хумор, гарниран с чудни илюстрации. И ако търсите розови облачета, усмихнати дечица и скучни сълзливи истории – по-добре спрете на корицата. Проявите ли смелост обаче, ще се срещнете с последния представител на рода Баденфийлд.

из ревюто на Вал Стоева в "Детски книги"

Сюжетът тук е като никой друг. Пълно е с герои, които няма как да не обикнеш - просто защото те са невъзможни и е половин лудост да бъдат заключени между кориците на нещо класическо като книга. Затова си представям тази история като малка награда за твореца в Марсиано. Една лудория, извън очакванията, почивка или глезотия за собствено удоволствие.

из текст в блога reflexi

Ето ви детска книжка като никоя друга. Детска книжка, в която главният герой е 12 годишно хлапе, което умира. При това не веднъж, ами ЦЕЛИ ДЕВЕТ ПЪТИ! Ако това не ви грабва, то не знам как изобщо се разсейвате в този живот...

из ревюто в блога "Изумен"

Кратичко, графично и иронично, черна комедия за деца с особено мнение към живота и възрастни с правилен поглед към детските книги. Може би една от най-добрите изненади на книжния пазар, които съм се пречупила да прочета само възоснова на едно наистина добро и вдъхновяващо ревю. 

из ревюто в блога "Фентъзийното място на Ана Хелс"

Разбира се, целта на тази книга е младите ѝ читатели да си извадят съответната поука, която да им бъде "като обица на ухото" през годините, в които се оформя ценностната им система. Не бих казал, че има нещо кой знае колко страховито в нея, което да накара едно малко дете "да си изкара ангелите" или да получи психическо разтройство от описанието на жестока смърт. Най-нормалните приказки могат да се похвалят със същото наблягане върху смъртта: опит за изяждане от вещица, вълк и други подобни.

из ревюто в блога "Книжен Петър"