Раждането и възходът на държавника
Родовата формула – народолюбие, порядъчност и благочестие
Георги Иванов Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 година в Пещера.
Семейството му е заможно и богато. Бащата, Иван Георгиев Кьосеиванов, е роден в Пещера през 1852 година, участник е в Априлското въстание през 1876 година, след това кмет на Пещера и народен представител.
Иван Кьосеиванов е учредител, председател и почетен председател на Демократическата партия в Пещера. Избран е за народен представител в XIV Народно събрание от Пещерска околия. Занимава се със земеделие – ливадарство, лозарство, овощарство, винарство, мелничарство и др. В средата на 30-те години на XX век е блъснат от каруца близо до дома си, залежава се и през 1936 година умира. На погребението му идват стотици хора, синът му Георги е вече министър-председател, с него на погребението на неговия баща идват министри и много официални лица. Група от Батак стреля с кремъклии пушки при спускането на ковчега в гроба, който е изкопан в двора на църквата „Св. Димитър” като почит за този голям борец срещу турското владичество и много уважаван в Пещера човек. През 1950 година комунистическият общински съвет на Пещера решава да се изровят и препогребат тленните останки на Иван Кьосеиванов в градското гробище. Дядото на бъдещия министър-председател също се казва Георги Иванов Кьосеиванов, на него е кръстен и знаменитият му внук. Бащата и дядото на бъдещия министър-председател Кьосеиванов са членове на местния революционен комитет, в дните на Априлското въстание участват в Баташките събития, но успяват да се спасят от кланетата след въстанието. Иван Кьосеиванов се е женил два пъти. Първата му съпруга, майката на Георги Кьосеиванов, е Райна Петрова Горанова. Тя е дъщеря на Петър Горанов, най-просветения човек в Батак, учил в Пловдив, Брацигово и Рилския манастир; бил е фурнаджия и налбантин в Пазарджик, търговец в Цариград и Гърция. Учител в Батак, сподвижник на Васил Левски от 1869 година, той се е срещал с Левски в Пазарджик, в махала „Вароша“, в къщата на Никола Ръжанков, който е най-довереното му лице. Там Левски прекарва и последните дни в Пазарджик, преди да го напусне на 1 декември 1872 година и да тръгне към своята голгота.
