1. В съня започват отговорностите
Джеймс Бонд сънуваше. Прекрасно знаеше времето и мястото – по време на войната, когато беше още много млад. Сънуваше, че върви край пустия бряг на Нормандия, по черен път, обрасъл с трънаци. В плиткия ров отстрани се виждаха телата на трима британски парашутисти, покосени един връз друг. Спря инстинктивно, за да ги огледа – сякаш бяха част от пейзажа по някакъв странен начин, ала гневен вик отзад го подкани да продължи. По-нататък някакъв селянин ореше нивата си с впряг от чифт отрудени шайрски коне – сякаш не беше война, сякаш нямаше мъртъвци в канавката, сякаш военният патрул, който преминаваше край нивата му, нямаше нищо общо с неговите живот и труд…
Бонд се събуди и седна в леглото, стреснат от изключителната реалност на съня. Сърцето му биеше ускорено и мислите му се въртяха към поразителната точност на нощното видение – беше късната утрин на 7 юни 1944 година, един ден след десанта в Нормандия, Денят Д плюс един.
Защо сънуваше войната? Бонд рядко се впускаше в обитаваната от духове гора на паметта, изпълнена със спомените му от онова време.
Прокара пръсти през косата си, преглътна и усети остра болка в гърлото. Дали не бе прекалил с алкохола снощи? Пресегна се за чашата с вода на нощното шкафче и отпи няколко глътки. Усмихна се мрачно на себе си, измъкна се от леглото и влезе гол в банята. Хотел „Дорчестър“ разполагаше с най-мощните душове в Лондон и когато застана под струята с острите като игли пръски, Бонд усети как травмиращият спомен от далечната 1944-та отстъпва, постепенно отмит от водата. Завъртя крана на студено за последните двайсет секунди и докато се обтриваше с кърпата, обмисляше закуската. Дали да я поръча в стаята, или да слезе долу? Долу, реши той, там всичко ще бъде по-прясно.
Избръсна се и облече тъмносин камгарен костюм с бледосиня риза и черна плетена вратовръзка. Докато затягаше възела на гърлото си, още подробности от странния сън се завърнаха неканени.
Беше на деветнайсет, лейтенант от спецотдела на Доброволците в Кралските военноморски сили, прикрепен като „наблюдател“ към БРОДФОРС – отряд елитни командоси с мисия за залавяне на вражески тайни: документи, досиета и кодиращи устройства – всичко, до което можеха да се докопат с битка или шпионаж. Задачата на Бонд бе да открие новото шифроващото устройство на Вермахта.
БРОДФОРС беше най-малкото участващо военно звено при десанта в Деня Д – едва десет командоси, водени от майор Нивън Броуди, и „наблюдателят“ лейтенант Бонд. Още на зазоряване слязоха на брега в сектор „Джиг“ на плажа Голд и веднага бяха откарани във вътрешността с армейски камион, към местното градче Сент Сабин, недалеч от замъка „Малфлакон“ – щаб на СС в този регион на Нормандия. От там продължиха пеш по гористите пътеки на провинцията. Придвижиха се толкова стремително, че фактически не минаха никаква фронтова линия. Целта им бе да изпреварят всички и да стигнат до замъка, затова майор Броуди го бе подканил да не губят време край мъртвите парашутисти.
Бонд приглади непокорния кичур, който все падаше на челото му, сякаш имаше свой собствен живот. Дали пък да не смени прическата си? Да я направи като на онзи телевизионен водещ – как му беше името? – да среше косата си напред, вместо да се мъчи да я разделя на път по модерния тренд? Не, рече си, не е в мой стил. Преглътна отново – гърлото му дращеше.
Излезе от стаята, заключи след себе си и тръгна по коридора към асансьора. Натисна бутона и си представи бъркани яйца с бекон, няколко чаши кафе и цигара, които щяха отново да го изправят на крака…
Вратите на асансьора се отвориха.
– Добро утро – поздрави женски глас отвътре.
– Добро утро – каза Бонд машинално и влезе. Моментално разпозна незабравимия аромат на Герлен – смес от ванилия и ирис. „Шалимар“ – това беше и парфюмът на майка му. Отново спомен от миналото, втори за днес! Бонд вдигна поглед, за да срещне очите на жената, облегната в ъгъла.
Тя му се усмихна въпросително и повдигна вежди:
– Честит рожден ден, а?
