Начало / Списък с книги / Записки по революцията. В България и другаде. Том 1

Евгений Дайнов

Записки по революцията. В България и другаде. Том 1

2.83 от 5 (12 оценки)

19.99 лв.

Поръчай онлайн (-50%) за 10.00 лв.

Категория: Нехудожествена литература, Биографии и мемоари, Публицистика

Тип корица: Мека

Страници: 400

ISBN: 978-954-515-251-1

Размери: 15х23

Виж оценки в Goodreads

Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.

Започнах тази книга през 2013 година – почти четвърт век след края на комунистическия режим на Тодор Живков и след седем години пълноправно членство на България в ЕС. Докато пишех, потейки се в летните жеги, в София бушуваше протестът срещу назначаването на олигарха Пеевски за шеф на контраразузнаването в марионетното правителство на Пламен Орешарски.
Моята лична революция обаче започна през 1962 година. В този том „записките” ми завършват през 1989-а.
Евгений Дайнов

...И лаещите кучета не могат да заглушат стъпките на революцията

 

Няма такова нещо като последна революция.Революцията е безкрайна.

Евгений Замятин, „Ние”

 

 

Виновникът за тази книга е Васил Гарнизов – социален антрополог и фотохроникьор на поредния епизод от българската революция, започнал през юни 2012 година с окупацията на Орлов мост от „Зелените“. Спря ме в коридора на университета някъде през март 2013-а:

 

- Пак ври от революция. Защо не направиш публична лекция на тема „Що е то да си перманентен революционер?“. Да обясниш на студентите и колегите как перманентният революционер вижда света, как го чува, как действа в него, кое го прави различен от останалите?

 

Казах му да не ме занимава с глупости и отминах. Но въпросът му остана, загнезден в главата ми като треска в пръст: Какво е да си перманентен революционер? Лека-полека започнах да нахвърлям мисли в отговор. Резултата, година-две по-късно, държите в ръцете си.

 

„Времената“ винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. В повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.

 

Какво означава всичко това? Най-просто казано: няма отделни революции, които се случват и след това изчезват. Има една революция, която от време на време излиза на повърхността, в различно време и на различни места. Но отдолу, под видимата повърхност, тя винаги съществува. И винаги е една и съща.

 

Както казва анархистът Прудон: „Никога не е имало такова нещо като отделни революции; има само една революция, една и съща, и вечна...“.

 

Съвсем друг е въпросът какво понякога се случва с резултатите от нейните изригвания...

 

Революцията, накратко, не е филмотека, състояща се от различни филми. Тя е сериал – има си отделни епизоди, но те са част от един и същ сюжет. Известен за историците факт например е, че през 1848 година революциите в Германия, Франция, Унгария и другаде избухват на практика едновременно – и че в повечето случаи не е имало никакъв начин да става дума за това някой да е подочул, че у комшиите има революция, и да е решил да се вдигне и той. Революциите са прекосявали границите по-бързо, отколкото което и да е тогава известно информационно средство. Ще рече: била е една и съща революция, избликнала едновременно на различни места.

 

Онзи, който разбира гореказаното, е винаги нащрек за признаците на задаващ се революционен епизод. Имайки тази чувствителност, този човек е винаги с единия крак извън реалността тук-и-сега, защото знае, че затишието е само временно. Той е способен да отличи обикновено протестно струпване на хора от началото на революционен изблик. Той е способен да „надуши“ задаващата се революционна вълна тогава, когато всички останали виждат спокойно, мирно и несъпротивляващо се общество. И само революционерът разполага с аналитичния апарат да прогнозира, участва във и в някаква степен да влияе на поредния революционен епизод.

 

Пръв се опитва да опише това състояние на нещата професионалният революционер Лев Троцки. Той формулира концепцията за „перманентната революция“, която, положена в прокрустовото ложе на ортодоксалния марксизъм, изглежда горе-долу по следния начин:

 

Революцията, за да постигне своите цели, не може да „победи“ в една или група страни. Тя трябва да се разпространява като горски пожар, докато обхване всички страни в света. Междувременно в страните, в които вече е „победила“, революцията трябва за поколения напред да стане всекидневие – всеки ден да премила, отсява и преподрежда нещата вътре в човеците, около човеците и помежду човеците.

 

Според Троцки е катастрофално революцията да спира насред пътя. Ако остане само в рамките на една страна или група страни; или ако там, където е „победила“, спре, преди да е променила всичко, ще последва зашеметяващ откат назад, към най-лошите практики на положението отпреди революцията.

 

Вижте още