Започвам да разказвам необикновените приключения на Жозеф Рултабий с известно вълнение. Допоследно той така яростно се противопоставяше, че съвсем бях престанал да се надявам, че някога ще публикувам най-интересната полицейска история за последните десетилетия. Мисля си дори, че хората никога нямаше да узнаят цялата истина за прочутата афера „Жълтата стая“, от която се нароиха толкова тайнствени и жестоки драми, ако не беше една случайност. По повод неотдавнашното награждаване на прочутия Станжерсон с Кръста на Почетния легион, един вечерен вестник бе възкресил с жалка в невежеството си и дръзка в коварството си статийка за тази афера, в която Рултабий бе пряко замесен и - по собствените му думи - би желал да забрави завинаги.
„Жълтата стая“! Колко мастило се изписа за нея преди време в Париж! Вече почти са я забравили, а преди в продължение на месеци целият свят си блъскаше главите с този неясен проблем! Беше като убийствен ребус, истинско изпитание за криминалистите и в стара Европа, и в млада Америка. Загадката на „Жълтата стая” няма равна нито в областта на реалното, нито на въображаемото. С нея не могат да се мерят нито едгаралънповците, нито конандойловците, защото никой не успя да открие това, което откри Жозеф Рултабий, едва осемнайсетгодишен по онова време, обикновен репортер в обикновен вестник. Ала когато даде показания в съда и разкри ключа за изясняването на аферата, той не каза цялата истина. Извади наяве само туй, що му бе необходимо, за да обясни необяснимото и да оправдае един невинен.
Днес причините, които са го карали да мълчи, са изчезнали. Нещо повече, моят приятел трябва да говори. Затова ще узнаете всичко - целият случай „Жълтата стая“, поразил света на другия ден след трагедията в замъка Гландие.
