Увод
Народният лечител Петър Димков е един от малцината единодушно признати авторитети в областта на алтернативната медицина. Славата му на ненадминат капацитет в билколечението отдавна надхвърля пределите на родината. Рецептите, които той е събирал и предписвал, многократно са били цитирани в различни авторитетни трудове и вече от десетилетия успешно се прилагат с все по-голям интензитет като съпътстващо и дори като основно лечение за редица заболявания.
За стотиците хора, на които е помогнал, той е просто Лечителя. Разказват, че е бил изцяло отдаден на стремежа да помага на хората и никога не е отпращал пациент. Непрестанно е търсел нови начини да подобри и усъвършенства рецептите си. Ако лечението на дадено заболяване не е било по силите му към този момент, той не спирал да изпробва и разработва нови, различни методи за изцеление.
Петър Димков се появява на бял свят на 19 декември 1886 година в семейството на свещеник и народна лечителка. Завършва основно образование в столичното училище „Денкоглу“ и на тринайсет години заминава за Петербург, където се дипломира във военно училище.
Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е раняван многократно, цели осем пъти, някои от тях много сериозно, но винаги е успявал да възобнови силите си. Още тогава открива способностите си – наследени от майка му – да лекува с билки и да подпомага оздравяването с лапѝ и компреси. Вероятно тъкмо тук е скрито разковничето към пътя, по който тръгва младият лечител.
Именно майка му е неговият пръв учител – диктува му рецепти, помага му да си води записки и насърчава интереса му към билките и целебните растения.
В началото на 30-те години е на служба във Варна, а през 1936 година вече е полковник от запаса и така получава възможност да се отдаде на интересите си в областта на природолечението и народната медицина. Любовта си към фитотерапията Димков дължи основно на майка си и нейната прилежност в събирането на рецепти. В годините си на активна работа с билките лечителя съумял да обогати и развие многократно нейните познания.
Още по време на военната си служба става известен с грижата си за войниците. Те, от своя страна, са му отвръщали с безрезервна грижа и уважение. Според някои исторически данни именно преданите му другари са спасявали живота на лечителя на бойното поле.
Във философско отношение Димков е ученик и последовател на Петър Дънов. Цялостната идея за живота на дъновистите е залегнала изцяло в Димковите възгледи за света, екологията, устойчивото развитие, междуличностна и междунационална толерантност, хигиената на мислите и тялото.
Най-елементарното хигиенно правило според лечителя било всеки ден по три пъти – сутрин, на обяд и вечер преди ядене – човек да изпива по чаша чиста гореща вода. Това той наричал „вътрешна“ баня, необходима както на тялото, така и на душата. Горещата вода регулирала процесите в стомаха и червата и пречиствала. „Нали миете мазните чинии с топла вода?”, учел пациентите си той.
