Въведение
Американският писател Уилям Бъроуз навремето беше писал, че Ричард Никсън е политик с морал на частен детектив. Това в Щатите се приемаше за силен изказ, който целеше да обърне внимание към границите, прекрачени от бившия американски президент. На фона на всекидневното прекрачване на всевъзможни граници от българските политици подобен изказ би бил престъпно беззъб и мекушав. Направо ще им вдигне рейтинга. Перифразата, за да хване дикиш по тези земи, би трябвало да изглежда примерно така: „Президентът Росен Плевнелиев е политик с морал на безсрамна метреса от началото на прехода“. Тогава вече може да се говори за някакво съответствие между изказ и реалност. Убеден съм, че когато затворите последната страница на „Досието на Плевнелиев“, ще оцените горното твърдение дори като щадящо „Нещото“, което години наред осквернява върха на публичната власт в България. „Досието на Плевнелиев“ е точно това, което може би очаквате. Изследване за арията на позора, малодушието, вроденото измамничество, безграничната мерзост, подлост и наглост, изпълнявана вече три години от Росен Плевнелиев, който по странна гавра на съдбата е президент на България (прости, Господи). До 2009 година този човек беше почти напълно неизвестен. Въпреки че по собственото му признание (в едно радиоинтервю), като член на Борда на българо-американската търговска камара, по това време е контролирал финансите є. Когато кръгът „Капитал“, групата „Типинг Пойнт“, задкулисната структура „Глобална България“, Иван Кръстев, Цветелина Бориславова и сие задкулисни диригенти го инсталираха в първото правителство на Борисов, той две години запази полезна за себе си отстраненост от общественото внимание. И остана енигма, поне що се отнася до неговия родов, семеен и бизнес генезис. Почти нищо не се знаеше за това кой е, откъде идва, заемал ли е номенклатурни позиции в ДКМС и БКП, има ли зависимости от комунистическите тайни служби, какъв е произходът на парите, с които прави бизнес, и кой го лансира така упорито и настоятелно през 2009 година на позицията министър на регионалното развитие. От време на време се подхвърляха недоказани никога и от никого неща (за това например, че бил „платен, щатен“ първи секретар на ДКМС в Благоевград, че за началото на неговата бизнес кариера и заминаване в Германия основен пръст имала другарката Масларова, че има някакви особени отношения със собственика на „Линднер“-Германия и т.н.). Аз никога не чух и не видях от хората, които твърдяха и твърдят горните неща нито документ, нито снимка, нито каквото и да било солидно доказателство. Има обаче много други документи, които ще видите и прочетете в това изследване. И те доказват, че в лицето на днешния президент Росен Плевнелиев си имаме работа с изпечен политически лъжец, закоравял мошеник, който пет пари не дава как изглежда в очите на хората, които са гласували за него, и най-безпардонно продължава да отравя и бездруго силно отровената политическа среда в България. Честно, не мога да допусна, че след всичко, което ще научите за него от това изследване, и след всички лъжи, които този човек изрече, той още две години ще продължи да осквернява президентския пост. Както обикновено се случва в България, Плевнелиев не отговори на нито едно от обвиненията към него, не коментира нито един документ, нито едно разследване, нито пък удовлетвори интереса на питащите го дори с официално депозирани до него писма. Абсолютен гьонсурат, какъвто не се е появявал по тези земи от десетилетия. Плевнелиев явно го подценихме – кой да ти очаква, че от невзрачното „широко скроено“ (по собственото му любимо определение) момче ще излезе такъв безсрамен политически лъжец и демагог. За такива случаи си имаме поговорка: „Не знаеш от едно малко прасе каква свиня ще стане“. Та и тук така – оказа се много пъргав и необуздано вещ в лъжите и слугуването на българското и международно задкулисие. Ефективно развива вектора на слуга на олигархията и до момента си остава най-високопоставеният неин продукт. Да, да, точно така – този човек е завършен проект на най-мракобесната част от онези кръгове, които двадесет и пет години съсипват с подобни проекти възможностите в страната ни да се получи нещо успешно и полезно от гледната точка на общото благо. Финландците имат една поговорка, според която руснакът си остава руснак, дори да го изпържиш с масло. В случая тя може с успех да бъде перифразирана по следния начин: Плевнелиев си остава протеже на олигархията, дори и да бъде избран за президент. Казано иначе – той поради това беше избран за президент. Умеят ги тези неща политтехнолозите от „Глобална България“, „Типинг Пойнт“, кръга „Капитал“ и още дузина известни с враждебността си към националните интереси групи, персони и структури. Сещам се за един вопъл на бившия президент Желю Желев, изказан по повод тамадата на политинженерството в България, Иван Кръстев: „Не ми говорете за този. Не искам да го виждам и чувам“. Иван Кръстев в началото на 90-те беше тупнат от същите задкулисни кръгове за съветник на току-що избрания след договорка с БСП президент Желю Желев. Какво ли трябва да е чул и видял като съвети и действия от Кръстев, та да каже това години по-късно – само той си знае. В друга, в нормална държава към днешния президент Росен Плевнелиев отдавна щеше да е задействана процедура на импийчмънт. Тук ни го тикат в очите като говорител на мнимите „десни“, на фалшивите „антикомунисти“, на онзи противен хор от бивши БКП, ДС и РУМНО служители и сътрудници, които днес са се пребоядисали и претендират четвърт век след падането на оня нечовешки тоталитарен режим, на който вярно служиха, да „съдят“ същия режим. Това ако не е върховна наглост и безсрамие, здраве му кажи.
