Песнички, събрани от сцени и екрани

Непубликувани песни на Валери Петров за представления, пиеси и филми.

Чета поезията на Валери и ми става понякога тъжно. Какво богатство на рими, на образи, каква звучност, как българският език засиява в неговите стихотворения с целия си блясък. И как всичко това е непреводимо на всеки друг език.

Сега Валери го няма. Отиде си тихо и ненатрапчиво, така както беше живял. Някак не мога да приема смъртта му. Бях свикнал с мисълта, че това няма да му се случи.

Прииска ми се да направя нещо в негова памет и реших да покажа отново на бял свят нещо уникално, което преди повече от тридесет години публикувах в бургаския алманах „Море“. По моя настойчива молба той събра след дълги колебания и съмнения своите стихотворения (песни), които беше писал за театъра и киното.

Сега, след толкова години, тези песни звучат съвсем съвременно и не просто споменно, а с цялата си игривост и звучност въздействат по един неповторим начин на сетивата ни. И не само на нас – съвременниците. А и на нашите деца и внуци.

Защото Валери Петров е вечен!

Недялко Йорданов

Писмо на Валери Петров до Недялко Йорданов

Драги Недялко,
не се уплашвай от обема на пратката! Изпращам ти много повече неща, отколкото ти искаше и отколкото аз си представях, че имам. Оказа се, като почнах да се ровя в старите си работи, че успоредно с другите, уж по-важни, неща съм написал сума ти текстове и текстчета за песни (покрай някой филм, някой спектакъл и т.н.), доста от които дори са останали неизползувани, докато други са минали бързо с филма, пиесата, спектакъла. Толкова много са, че дори почвам да си мисля дали не би могло да се направи от тях една самостоятелна книжка...

Така или иначе, сега, за твоите цели трябва да се подбира. Сам не мога да го направя, защото не зная максималния обем и не мога да съдя за оптималния. Кое ще бъде по-добро: дали да се включат повече текстове, за да се видят разнообразието на темите и пътят на автора в тази област; или да се подбере само най-доброто, това, което има стойност на отделно стихотворение? Тук ти ще ми помогнеш със съвет, но и в двата случая, кои са на най-добрите работи? Пак ти – отстрани – по-добре ще отсъдиш по този въпрос. Аз от своя страна съм степенувал нещата, означавайки с две кръстчета или с едно тези текстове, на които повече бих държал. Сега, като си помисля, ми се струва, че от двата подхода май по-добър ще бъде първият – при него текстовете биха могли да се наберат с по-дребен шрифт (този, например, с който печатате цитатите в критиката си) и с пренасяне от страница на страница; така може би ще бъде по-скромно и ще се подчертае, че става дума за отваряне на старо чекмедже, а не са нова проява.

Това е почти всичко. Обади ми се и ще решим какво да направим. Наредил съм текстовете в приблизителен хронологичен ред. Напечатах ги на дълги ленти, за да бъде по-ясно за печатарите хоризонталното разположение на строф?%B

А нещото, което повлиява още повече на читателите, са избраните страници, копия на печатаните на машина стихове на Валери. Още по-вълнуващ и придаващ достоверност е почеркът на корекциите му върху отпечатаните творби.

из ревюто на Мирена Керезова в "Аз чета"

Непубликувани досега „Песнички, събрани от сцени и екрани” с предговор от Недялко Йорданов оцветяват деня, раздвижват вятърните мелници и осветяват нощните пътеки.

из ревюто на Temz Arabadjieva в блога "На по книга, две"