Начало / Списък с книги / Глинената маймуна

Остин Фриман

Глинената маймуна

5.00 от 5 (1 оценка)

6.00 лв.

Поръчай онлайн (-17%) за 5.00 лв.

Категория: Художествена литература, Криминални книги

Тип корица: Мека

Страници: 224

ISBN: 978-954-515-307-5

Размери: 13x20

Виж оценки в Goodreads
Загадъчното убийство на полицай след кратко преследване има двама свидетели – всеки от тях представя своята версия, но истината е някъде другаде. Доктор Торндайк – полицейският лекар по местопрестъпленията – забелязва странни детайли и несъответствия и започва собствено разследване, което го отвежда до овъгления труп на нашумял художник, до една почти магическа кражба на диаманти и до грозновата глинена фигурка на маймуна.
Търси се престъпник
 
Лекарската професия има твърде много недостатъци: например прекъснати обеди и вечери, тревожни нощи и дълги, изтощителни часове на работа. Но тя си има и преимущества, защото животът на медика рядко бива скучен. В сравнение с този на чиновника или на банковия служител, той е пълен с разнообразни преживявания и е свързан с честа смяна на обстановката, да не говорим за значението на работата от професионална гледна точка. Освен това всеки момент може да се случи професионалните ангажименти да въвлекат лекаря в центъра на някоя драма или трагедия или в непосредствена близост с някое престъпление.

Не казвам, че историята, която се готвя да ви опиша, е непосредствено свързана с професионалните ми задължения. Първото преживяване можеше да се случи на всеки. Но благодарение на медицинското си образование аз го обогатих и доведох докрай.

В една топла септемврийска вечер около девет часа карах бавно велосипеда си по уединен междуселски път към градчето Нюингстед, където пребивавах като locum tenens на някой си доктор Уилсън. Бяха ме извикали по спешност в малко селце, отдалечено на около три мили, и тръгнах не с колата, а с колело, за да се пораздвижа. На отиване бях карал с всички сили поради спешността на случая и сега се връщах бавно, наслаждавайки се на мирната тишина на пътя. Открих, че тъмнината действа отморяващо, когато имаш силен преден фар, който да осветява пътя, и стоп – да предпазва от удар отзад.

След един завой видях няколко мигащи светлинки, които просветнаха през клоните на крайпътните дървета и ми подсказаха, че наближавам целта си. Тъй като не изпитвах особено желание да заменя тишината на полето със светлините и шума на града, слязох от велосипеда, и го подпрях на една порта. Сетне извадих лулата си, но тъкмо бърках в джоба за кесията с тютюна, когато дочух нещо като писък на полицейска свирка.
 
Пуснах кесията обратно и прибрах лулата, като наострих слух. Звукът не идваше отдалече, но не бях в състояние да преценя точната му посока. Знаех, че коларският път зад портата заобикаля една горичка, а от него се отклонява пътечка към нея и ми се стори, че шумът беше точно от там. Но в тъмното гората не се виждаше, макар да можех да съдя къде е по няколкото купчини дърва, най-близката от които се мержелееше в мрака.

Угасих светлините на колелото и тъкмо преценявах дали е разумно да тръгна по пътя, за да видя какво става, когато пронизителният писък на полицейската свирка се чу отново, значително по-близък и доста по-кратък. Беше последван от гласове - явно гневни и съпроводени от неясните шумове на човешки тела, промъкващи се бързо между храсталаците в гората, откъдето звуците сега се чуваха съвсем ясно. Аз се прехвърлих през портата и бързо тръгнах по коларския път, като се стараех да вървя безшумно и да не пропусна нищо подозрително. Пътят минаваше между купчините дърва, които изплуваха пред мен и изглеждаха необикновено големи в здрача, а близо до последната имаше каруца. Бях склонен да я разгледам по-подробно с помощта на джобното си фенерче, но прецених, че ще е по-благоразумно да не светя. Продължих с фенерчето в ръка, вперил очи в тъмното, като се ослушвах за нови звуци.

Но нищо не се чуваше. Тишината наоколо вече не беше отморителна, а страшна и злокобна и едва доловимите нощни шумове – тихото цвъртене на прилеп, шумоленето на листата и далечното, странно бухане на бухал – я правеха по-дълбока, вместо да я нарушават.

Сега вече можех да различа гората като мъглява маса от по-плътен мрак и излязох на пътечката, която криволичеше към нея. Като реших, че това е правилната посока, завих и тръгнах – с немалко усилие, защото беше съвсем тясно, – докато навлязох в черната сянка. Тук спрях, за да се ослушам, докато се взирах в непрогледната тъма. Но до мен достигна само лекият шепот на листата. Каквото и да бе станало, сега всичко наоколо тънеше в покой и докато вървях към гората, започнах с тревога да си задавам въпроса какво ли предвещаваше той. Не бях направил и две-три крачки, когато получих отговор. Съвсем неочаквано видях в краката си проснатото тяло на мъж.
Вижте още