Начало / Списък с книги / Убийства в открито море

Ърл Дер Бигърс

Убийства в открито море

5.00 от 5 (2 оценки)

6.00 лв.

Поръчай онлайн (-17%) за 5.00 лв.

Категория: Художествена литература, Криминални книги

Тип корица: Мека

Страници: 192

ISBN: 978-954-515-306-8

Размери: 13x20

В легендарен лондонски хотел е удушен американски богаташ, тръгнал на околосветско пътешествие с голяма приятелска компания. При всяка следваща спирка от круиза на сушата остава нов труп. Дали убиецът е някой от групата, или смъртта дебне в пристанищата? Какво проклятие тегне над участниците в приключението и случайна ли е последователността на убийствата? Случаят е поет от инспектор Чарли Чан - дебел китаец с проницателен ум и пословичен изказ. Ще успее ли детективът да разкрие коварно маскирания килър, преди да стигнат следващия порт?

Дъжд над “Пикадили”

Главният инспектор Дъф от Скотланд Ярд се разхождаше в дъжда. Току-що бе чул Биг Бен отвъд парка „Сейнт Джеймс“ да отбелязва десет часа. Беше вечерта на 6 февруари, а когато имате работа с главни инспектори, не забравяйте да отбележите датата и часа, макар че в случая тези обстоятелства са относително маловажни.

Дъф вървеше, плътно загърнат в палтото си. От периферията на вехтата му филцова шапка капеше вода. Бе прекарал три часа в киното на „Марбъл Арч“ с надеждата да се разсее. Редяха се кадри от южните морета – осеяни с палми плажове, лазурно небе, ярко слънце – и това накара Дъф да си спомни за свой колега, скромен тих човек, за когото този красив пейзаж бе ежедневие. Също като Дъф той методично изучаваше улики и залавяше престъпници, но в неговата далечна страна бе вечно лято и горещи ветрове шепнеха в разцъфналите дървета.

Дъждът се засили, шибаше насреща му с нова ярост. Дъф се скри в близкия вход и се загледа пред себе си. Притихнала, затворена в себе си, улицата напомняше с нещо на Бродуей. Почувствал нужда от компания, Дъф заобиколи площада и сви в тъмната пресечка. Повървя не повече от двеста-триста метра и се озова пред неприветлива сграда с железни решетки на приземните прозорци и слабо светеща лампа отпред. В следващия момент заизкачва познатите стъпала на полицейския участък.
 
Районният инспектор Хейли, заместил Дъф на този пост, седеше сам в кабинета си. Умореното му изпито лице се оживи, щом зърна стария си приятел.

– Влизай, Дъф – рече той наместо поздрав. – Тъкмо ми се щеше да побъбря с някого.

– Радвам се да го чуя.

Дъф свали мократа шапка и подгизналото си палто и седна. През отворената врата в съседната стая се виждаха неколцина детективи, приведени над книжата си.

– Спокойна вечер, а? – подхвърли Дъф.

– И слава богу – отвърна Хейли. – По-късно ще посетим един нощен клуб. Както знаеш, това е главното ни занимание напоследък, а доста подозрителни хора се навъртат из тия места. Нощните птици си вият гнездата в тъмното. Чакай, това... но, разбира се, това беше една от онези източни мъдрости на сержанта, който ни помагаше. Сержант Чан от Хавай. Къде ли е сега?

– Чарли Чан е вече инспектор, работи в Хонолулу.

– Значи поддържате връзка?

– Пише ми от време на време. – Дъф запали лулата си. – Колкото и да съм зает, намирам време да му драсна някой ред. Някак си не мога да забравя Чарли. Преди няколко месеца пак му писах.

– И получи отговор?

– Да, пристигна тази сутрин. – Дъф извади един плик от джоба си. – Нищо особено не му се е случило – добави той с усмивка.

Хейли се облегна назад.

– Няма значение, дай да го чуем!

Дъф извади от плика два листа и ги разгъна. Загледа се за момент в редовете, изписани в някакъв полицейски участък на другия край на света. След това, все още леко усмихнат, той зачете с глас, странно мек за инспектор от Скотланд Ярд: 
 
Уважаеми и почитаеми приятелю,

Любезното от теб писмо, изминало дълъг път за необходимото време, донася щастливи спомени в недостойната ми глава. Какво представлява богатството? Напиши списък на приятелите си и ще получиш отговор. Чувствам се много богат, като знам, че в достойния си отрупан мозък все тъй намира място за недостойния Ч. Чан.
 
Разглеждам писмо и ще кажа как не съм те забравил. Ни най-малко. Прости грубата забележка, която последва, но подобно допускане от твоя страна е направо абсурдно. Похвалите, с които навремето ме обсипва, се въртят в паметта ми, примесени винаги с искра неуместна гордост.

Стигам до молба, изразена в писмото, да споделя новините за мен и с огромно съжаление пиша, че такива няма. Водата капе от стрехите все в старите дупки и това най-добре описва живота ми, какъвто го виждам. Убийства не се случват често в Хонолулу. Спокойният човек е щастлив човек, тъй че не смея да се оплаквам. В Ориента се знае, че има време за ловене на риба и време за сушене на мрежите.

Но понякога ми е неспокойно – тъй дълго съхнат мрежите.

Защо става така? Дали ориенталският ми характер не е вече същият след толкова години, прекарани сред забързани американци? Няма значение. Аз не се издавам. Още изпълнявам маловажните си задължения с безизразно лице. Случва се обаче, като сядам вечер на верандата и гледам заспалия град, да изпитам странно желание телефонът да звънне и да получа важна мисия.
 
Радвам се, че боговете са ти отредили по-различна съдба. Често си мисля за теб и за големия град, в който живееш. Твоите способности не гният в застояла вода. Телефонът често звъни и ти тръгваш към следващо изпитание. Сигурен съм, че успехът винаги ще е на твоя страна. Усетих го, когато се радвах на честта и удоволствието от твоята компания. Китайците, знаеш, по природа са проницателни.

Колко мило от твоя страна, че обременяваш големия си ум с въпроси за децата ми. Казано накратко, вече са единайсет на брой. Често си спомням приказката на мъдреца: Да управляваш царство, е лесно, да управляваш семейство, е трудно. Но аз не се предавам. Най-голямата ми дъщеря, Роуз, учи в колеж на Континента. Сега, като научавам истинската цена на американското образование, зная, че тези наследници вече са ми достатъчни.

Още веднъж гореща благодарност за приятелското писмо. Може би някой ден отново се срещнем, въпреки безбройните мили земя и вода да ни делят и правят тази мисъл да прилича на мечта. Все пак те моля да приемеш благопожеланията от сърце, които ти изпращам. Нека опасността те отминава, където и да те отведе дългът.

Приеми почитанията ми,
Твой Чарли Чан
Вижте още