Предговор
Стотици хиляди мюсюлмани щурмуват държавните граници на Европа: мъже и жени, деца и старци, цели семейства и поколения, гладни и жадни, уморени и изтерзани, в жега и студ, минават през планини и морета, водени от една цел – да достигнат до обетованата земя. Официалната причина, която бежанците изтъкват за масовото си преселение, е войната в Сирия и Ирак. В действителност обаче повечето от тях напускат родните си места, за да търсят по-добър живот. В Европа се надяват да намерят доходоносна работа, с която да живеят и изхранват семействата си. За да достигнат до заветната си цел, хората от арабския свят са готови на всичко. Дават спестяванията си на съмнителни каналджии, които обещават да ги преведат по тайни пътеки до крайната цел. Някои от бежанците умират по пътя. Останалите продължават, без да се обръщат назад – за тях родината вече е зачеркната и не съществува. Единственото, което им остава, е да вървят напред. Там някъде, в далечината, е бъдещето на децата им, заради които са готови да дадат живота си.
Наред с хилядите бежанци, които търсят по-добър живот и спасение, към Европа са се отправили и едни други африкански и азиатски мюсюлмани, чиято цел е доста по-различна. Те искат да запалят в сърцето на Стария континент свещения огън на новия световен джихад и са тръгнали към Европа не да работят, а да убиват и разрушават. Вдъхновени от думите на своите фанатизирани водачи, радикалните ислямисти нямат търпение час по-скоро да дадат живота си в името на Аллах и да отидат в рая, където ги очакват щедро обещаваните им от имамите невиждани блаженства. Веднъж стигнали до Стария континент, убийците с промити мозъци, опасани целите с бомби, ще се взривяват по европейските площади, метростанции и търговски центрове и ще загиват, отнасяйки в отвъдното освен собствената си грешна и черна душа, и тези на стотици други невинни жертви.
Призивът за нов световен джихад ехти по света вече половин век. Заражда се като обикновено народно недоволство на хората в арабските страни срещу експлоатацията на природните им богатства от чуждите компании и срещу собствените им продажни владетели. Това недоволство много умело е поето и насочено в „правилната“ посока от радикалните мюсюлмански духовни водачи, които издигат призива за нова свещена война. И днес, 900 години след първия кръстоносен поход, свещената война отново е обявена и е в стихията си. Този път обаче тя не е само между мюсюлмани и християни, между кръста и полумесеца, а бушува и вътре, в самия мюсюлмански свят. Близкият изток е превърнат в ужасно бойно поле, върху което тече и се смесва кръвта на невинни жертви от различни етноси. Мъртвият няма религия. Смъртта е еднакво тежка и мъчителна за близките му, независимо дали той вярва в Христос или в Аллах, дали се кръсти пред иконите, или пада на колене за молитва при призива на мюезина* от минарето на джамията. Войната винаги е еднакво жестока, омразна и нежелана от всички хора по целия свят, дело на шепа фанатици, жертвали живота на хиляди и милиони в името на своите безумни цели, стремежи и амбиции.
Както всички исторически събития и явления, днешният световен джихад също има своите причини и предпоставки за появата, зараждането и развитието си. И те не са толкова прости и еднопланови, колкото изглеждат на пръв поглед. За голяма част от хората по света една група фанатизирани араби внезапно грабват оръжието и тръгват да убиват неверниците, за да заслужат милостта на своя кръвожаден бог. Оказва се обаче, че въобще не е така. Какви са причините за появата на глобалния джихад и защо днешните „воини на Аллах“ насочват оръжието и срещу единоверците си? Кога, къде и как се ражда идеята за новата свещена война и кои са виновниците за нейното разпалване? Американците ли създадоха „Ал-Кайда“, Осама бин Ладен и „Ислямска държава“ и ако да, защо? И не е ли всъщност цялата история за новия джихад просто една грандиозна лъжа, съчинена от някого, който има интерес в Близкия изток непрекъснато да се водят войни, а Европа в близкото бъдеще да бъде ислямизирана? Последователното разгадаване на явлението „ислямски джихад“ изисква връщане векове назад, към началото и създаването на ислямската религия. Наистина ли джихадът е едно от неотменните задължения на всеки истински мюсюлманин, какъвто се опитват да ни го представят брадатите имами и ходжи фундаменталисти, или това е нещо измислено днес, за да оправдае бруталните убийства и атентати на радикалните ислямистки екстремисти?
* Мюезин – духовен служител към джамия в ислямската религия, който призовава от минарето мюсюлманите към молитва, пеейки езана (призив към молитва) – бел.ред.
