За течението
Една сутрин Конфуций и учениците му стоели на моста, облегнати на парапета, и замислено съзерцавали водата – от високия водопад тежко падала вода, а долу се оформял буен водовъртеж.
Видели също, че там долу, под моста, един клет пътник искал да премине реката от там. Мъдрецът се провикнал, за да го спре, но онзи не го чул. Отново се опитал, но гласът му не стигнал. Затова слязъл долу на брега с учениците си и за трети път понечил да го спре:
– Невъзможно е! Водата ще те повлече! – викнал му той от отсрещния бряг.
– Напротив, ще се справя – отвърнал човекът и успял да премине на другия бряг.
Когато излязъл на твърда земя и се изправил до мъдреца и учениците му, те поискали да узнаят как е успял да се измъкне от течението.
– Много си ловък! – рекъл Конфуций – Разкажи ни как успя да устоиш на водовъртежа. Та дори капка не падна отгоре ти!
Пътникът се усмихнал и казал:
– Няма никаква тайна, просто е – когато нагазвам във водата, се отдавам изцяло на течението и следвам посоката, без да се съпротивлявам и без да правя нищо. Просто следвам водата и така излизам невредим. Ако не ми вярвате, мога да ви покажа отново.
Конфуций махнал с ръка:
– Не, няма да е нужно, благодарим ти за мъдрия урок – Сетне се обърнал към учениците си и добавил:
– Запомнете това: дори и с водата и нейното бясно течение можеш да се разбереш, стига да ѝ се довериш и да я следваш. По същия начин дори и с хората можеш да постигнеш много, ако им се довериш и се уповаваш на тях.
