КАНОНЪТ
Фрагментът от ПРОТОКОЛА на нарочната комисия, който дефинира и декретира кога, къде, как, защотрябва да се е случило убиването на поета-революционер, гласи:
Като взе пред вид, че спомените на четниците и заключенията на комисиите, в които са участвували четници, са единствените положителни данни за разкриване картината на боя от 20 май 1876 г. и за установяване лобното място на Ботев, нарочната комисия на Института Хр. Ботев при Българската академия на науките след внимателно проучване на тези източници и грижливо обследване на самите места, прие единодушно за исторически достоверно следното:
1. На 20 май (1 юни) четата осъмнала на Таушаница, откъдето преминала в Лесков дол с намерение да почине и се нахрани.
Появилият се неприятел заставил четата да се изтегли бързо на седловината между Царева ливада и Вола, където станала първата престрелка. Тук било решено да се заемат отсрещните върхове – Купенът, Камарата и най-близкият връх на Околчица.
2. Четата с авангард начело с Войновски заела постепенно трите върха.
Ботев се установил на Камарата, откъдето ръководел боя.
Турците с превъзхождащи сили от черкези и редовна войска, подсилена с две оръдия, заели Царева ливада и южните склонове на Вола. Неприятелят се появил и по пътеката от с. Паволче.
3. Със заемане на трите върха четата отбивала непрекъснато турските нападения.
4. Следобед турците се опитали да обходят четата, за да ù пресечат пътищата за отстъпление. Това наложило Войновски с група четници да се насочи към височините на югоизток (Зъбера), за да отбие неприятеля. И боят продълж?
