ЗА ДУМИТЕ
Имало в царството Соломоново две жени, които живеели заедно, работели рамо до рамо и всичко споделяли. Случило се така обаче, че едната нагрубила другата жестоко и приятелството им било разрушено. Осъзнала грешката си, жената потърсила помощ и съвет от Соломон, известен с мъдростта си, тъй като доскорошната ѝ приятелка била твърде огорчена и отказвала да приеме извинението ѝ.
Царят я поканил да седне, изслушал внимателно болката ѝ, а накрая я попитал:
– На какво си готова, за да поправиш грешката си и да заличиш причиненото от лекомислените ти думи?
– На всичко! – без колебание отвърнала жената със сълзи на очи.
– Добре. Тогава имам две задачи за теб. Първата е следната: вземи възглавница с птичи пух и пробий малка дупка в нея. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.
Жената бързо се прибрала у дома си, взела възглавница с пух и цяла нощ обикаляла в студа, оставяйки пред прага на всяка къща по едно перо. Задачата ѝ била тежка, пръстите ѝ замръзвали, ала сърцето ѝ се сгрявало от мисълта, че може да възстанови загубеното си приятелство.
Когато небето започнало да просветлява, тя оставила и последното перо, след което се запътила веднага към двореца на цар Соломон.
– Възглавницата е празна, царю. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо. Готова съм за втората задача, премъдри!
– Добре – кимнал Соломон, – а сега искам да се върнеш обратно по пътя си, да събереш всички перца и да ги натикаш пак във възглавницата.
Жената сякаш онемяла:
– Ала това е невъзможно! Как? Та аз цяла нощ обикалях, а сега ми казвате, че трябва да ги събера обратно? Как да го направя? Сигурно вятърът отдавна е отвял перата надалеч, как да ги върна в калъфката?!
Царят кимнал:
– Точно така, съгласен съм. Невъзможно е. Затова никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Бъди мъдра и внимателна в словата си, та да не се каеш горчиво после. А сега върви при приятелката си и отново я помоли сърдечно за прошка. Ако и този път ти откаже – не я съди. Дай ѝ време да си върне доверието в теб. Думите могат да нараняват жестоко точно толкова силно, колкото и делата.