Начало / Списък с книги / Уроците на любовта. Интимните откровения на великите

Габриела Кожухарова, София Петрова

Уроците на любовта. Интимните откровения на великите

5.00 от 5 (3 оценки)

20.00 лв.

Поръчай онлайн (-40%) за 12.00 лв.

Категория: Нехудожествена литература, Биографии и мемоари, Учебна литература, Други

Тип корица: Мека

Страници: 288

ISBN: 978-954-515-389-1

Размери: 16,5x23

Виж оценки в Goodreads

Писма на знаменити двойки и откъси от класически любовни произведения


В този изкусителен сборник специално подбрахме най-затрогващите любовни слова, излизали изпод перото не само на професионалните писатели, но и на влюбените владетели, учени, музиканти, спортисти... След като се насладите на техните омайни писма и сладки признания, ще се убедите, че романтиката не познава граници.
 
От невинните трепети на първата любов и съпружески клетви за вечна вярност, през забранени страсти и еротични блянове, до най-великите любовни истории на всички времена, тук ще откриете нежни и искрени изповеди, които ще накарат и най-тънките струни на сърцето ви да затрептят.
 
Налейте си чаша искрящо вино, разгърнете страниците, потопете се в чувствените тайни на вековете и никога не забравяйте, че любовта е подарък, който заслужава да бъде поднасян и приеман с благодарност всеки ден, цял живот.
Наполеон Бонапарт
 
Наполеон Бонапарт (1769-1821) е действащият владетел на Франция след 1799 г. и първият френски император, властвал под името Наполеон I Велики от 1804 до 1814 г. и от 20 март 1815 до 22 юни 1815 г. Освен с подвизите си на бойното поле, той е известен и с любовните си завоевания. Бонапарт признава две незаконни деца, според слуховете има още много.

На 9 март 1796 г. Бонапарт сключва брак с 32-годишната вдовица Жозефин дьо Боарне, когато самият той е на 26. Често й пише.
„Уроците на любовта. Интимните откровения на великите“ е един изключително любопитен сборник, разделен на две части – любовни писма на известни личности и романтични откъси от книги, придружени от кратки биографични бележки за съответните автори. Казвам любопитен, защото сред неговите страници се чувствах като изследовател в стотици светове на най-красивите човешки емоции. Успях да се изгубя в концентрираната атмосфера на страст, нежност и сласт и направих няколко важни лични открития.

Първо. Известните личности (по всяка вероятност и обикновените хора) от близкото и далечното минало са си разменяли писма, написани на ръка върху листове хартия, както ние си пращаме sms-и и общуваме в социалните мрежи. Което ме доведе до „прозрението“, че те са били хора, способни на същите емоции, каквито са нашите днес.

Докато четях тези любовни слова, се чувствах малко засрамена, малко виновна, защото неканена съм се вмъкнала в тези интимни светове, които не са предназначени за чужди очи. Но извън това гузно воайорство, разбрах, че макар човек да се променя постоянно, човешката природа не се влияе от времето. Чувствата и инстинктите остават същите, както и начините за изразяването им по същество са същите.

Някои мъже и жени са по-сдържани, когато говорят за пламъците на любовта, от писмата на други и дяволът сигурно би се изчервил, трети са по-сантиментални или по-прагматични и т.н., и т.н. Многообразие, което ме подсеща, че не съществува истинска оригиналност, че сме обречени да се повтаряме, но няма нищо лошо и страшно в това, защото такъв е естественият ход на живота.

Не мога да пропусна да споделя, че като вълшебници по необятните поля на любовната кореспонденция ми се привидяха Буковски, Джойс, Анаис НинХенри Милър, Бетовен, Набоков, Наполеон, Оскар Уайлд и вдъхновителите на техните слова.

Второ. Лора Каравелова. Когато бях тийнейджърка, успях да се влюбя в Яворов, но не бях чела кореспонденцията му с прекрасната Лора. Няколкото нейни писма до поета, публикувани в сборника, са спиращи дъха. В тях се чете толкова ерудиция, разсъдливост, смелост и пламенност, че няма как да не възкликна: „Господи, каква жена!“

После друго. Аз не съм способна на никакви жертви, мой милий. Не помня в живота си да съм направила най-малката жертва. Възмутително е, разбира се, но е тъй. И ако ти смяташ, че някога нещо съм жертвувала за тебе, аз съм длъжна да те разубеда. (…)

Ако аз бих искала да съм при тебе, то е защото ми трябваш и ми стигаш.

Трето. Откъсите от някои от най-красивите романи в световната и българска литература са наистина „зарибяващи“. Четеш и си спомняш или решаваш, че си открил новото си четиво. Аз лично се сдобих с три-четири книги за препрочитане и три-четири книги, които трябва да прочета на всяка цена.

Извод. „Уроците на любовта“ е прекрасен начин да се насочи вниманието към хубавите книги и вечните чувства. Малки късчета художествена литература, които всеки може да опита и да прецени дали му се услаждат.

из ревюто на Цветомира Дукова за "Аз чета"

Вижте още