Знахарството е една от най-древните форми на народна медицина. Селските лечители са я използвали столетия наред успоредно с наследените от предците си методи за магическо въздействие върху хората и природата.
Средствата на знахарството са много и разнообразни. Днес е модерно да ги наричат „нетрадиционни“ или „алтернативни“, представят ги като нововъведения и революционно откритие, а истината е, че са били употребявани и от най-древните и примитивни народи. Заради изкористяването на традиционната медицина, заради корпоративните интереси на фармацевтичната индустрия и заради все по-влошения начин на живот на модерния човек, за съжаление, вече се налага да погледнем назад – към знанията и практиките не просто на нашите баби, но и още по-назад, в онези векове, когато единствено знахарите са имали ключ за справяне с най-страшните болести и епидемии. Само допреди век и половина уменията на знахаря са били уважавани повече от тези на дипломираните лекари, тъй като хората са се убеждавали от първа ръка, че наглед примитивните средства на знахаря помагат повече, отколкото изтънчените лекарства на учения. Тайната е била не само в съставките и в дозите, а преди всичко в индивидуалния подход, във вниманието и в грижата на знахаря да оцени всички причини за състоянието на лекувания и да подходи към лечението му поетапно и комплексно.
Знахарството е уникално и затова, че из?%
