Пролог
Внезапно един еднорог...
Пирът може да започва. С пренебрежително щракване с пръсти Арно Делоне нарежда на двамата пазачи, стегнати в смокинги, да затворят портите на имението. Мъжете се подчиняват, бронзовите маски с лъвски глави им пречат. Създанията с надвиснали вежди и заплашителен поглед, вдъхновени от скулптурите по бравите на римските врати, придават на охранителите старовремски вид. Суетейки се напред-назад под светлината на уличните лампи, обгръщащи движенията им в някакво призрачност, те затръшват тежките порти от ковано желязо, чиито решетки изкънтяват... После ги залостват. Така гостите на Пира на зверовете се оказват изолирани от булеварда, който ги е извел до вилата.
Домакинът Делоне – прехвърлил петдесетте възпитаник на Националната школа по администрация, строен, поддържащ елегантния си вид не по-малко грижливо, отколкото бялата си грива, гледа как от другата страна на желязната ограда прислужниците бързат да откарат лимузините и спортните коли на гостите до най-близките паркинги. Като се изключи тяхното сноване, градът е пуст. Ньой се унася в еснафското си спокойствие.
Разведреният Делоне дръпва дълбоко от пурата и намества маската си с изображение на китайски тигър. Тази година е избрал традиционна реликва от династията Хан със стърчащи зъби в огненочервен цвят. На фона на някои от гостите, един от друг по-реалистични с гривите си от естествена козина, неговата изчистена, семпла маска му придава едва ли не обезпокоителен вид. Доволен от впечатлението, което внушава, той издухва дима през тесните процепи на находката си, която е купил скъпо и прескъпо на един от търговете на „Кристис”* в Лондон.
Делоне хвърля пурата на алеята и се отправя към вилата. Всичките му гости са влезли преди него – само две млади жени с изрязани вечерни рокли и безкрайно високи токчета го чакат под сводестия вход. Те са с маски на плячка, каквото е изискването към всички участнички. Двете плашливи сърни, които Делоне старателно е подбрал сред предложените му компаньонки, представляват личния му ловен резерват. Като любезен домакин, той се е постарал да угоди на разнообразните вкусове и потайни желания на своите гости, но бидейки заклет сластолюбец, се е погрижил и за собственото си удоволствие. Любимката му – великолепна двайсетгодишна мулатка, чиято кръшна талия е подчертана от копринената рокля, разголваща гърба й чак до таза, се притиска до него и го прегръща през кръста, докато втората – леко плашлива, но изваяна украинка – му отваря вратата.
Тримата прекосяват балната зала на вилата, покрита с червени драперии специално за случая, и заобикалят наредената в центъра на помещението африканска ловна сцена, пресъздадена с препарирани животни. Два лъва се хвърлят да разкъсат бивол – забили нокти в кожата му, те протягат паст към яремната вена на безпомощното животно. Картината е много въздействаща и Делоне вътрешно се поздравява за това нововъведение. Тазгодишният Пир на зверовете ще бъде най-хубавият, който някога е организирал, както и най-разточителният. Не съжалява, защото знае, че устройването на най-престижната и отбрана оргия в столицата му носи много повече влияние, връзки и длъжници, отколкото каквато и да била друга светска проява, дори и по-пищна. Гостите му съставляват единствено по рода си сборище от индустриалци, банкери, политици от всякакви партии, хора на изкуството и богаташи. В неговите салони се завързват познанства, сключват се съзаклятничества и договорки, които възлизат на стотици милиони евро. Цената на тези оргии е без значение: докато гостите пазят вълшебния спомен за тях, той е на най-голяма печалба.
Години са му били нужни, за да се наложи в тази си роля – години на лутане между полупровали и полууспехи, в сянката на могъщите си приятели, далеч от славата и камерите. Но организирането на гостувания в колумбийската му вила и на пътешествия със собствената му яхта му е позволило да осребри семейното наследство на фамилията Делоне и да се утвърди в специалното амплоа на дискретен сводник и организатор на частни партита с толкова многобройни познати, че вече е в течение на всички интимни истории. Той се изпъчва и лакомо плъзга длан по гърба на мулатката. От нежната й кожа и сладкия й аромат му прималява, но още е прекалено рано, за да се отдаде на задоволяване на щенията си. Ще й дойде времето на тази сърна – най-напред трябва да изпълни задълженията си на домакин.
***
В банкетната зала се разнася одобрителен шепот, когато той разкъсва обръча на разгулниците, хванал под ръка двете си плячки. Широките прозорци гледат към дъбовата гора – дърветата са украсени с хартиени фенери и са осветени от факлите, пръснати из цялото имение. Делоне е вложил особено старание в осветлението – преди две години богат немски индустриалец си счупи глезена, докато тичаше подир една прекалено пъргава газела по време на лова, който бележеше началото на празненството. Не бива да се случват повече подобни инциденти, а и предвид напредналата възраст на някои гости, тези прекалено натоварващи дейности са отпаднали от програмата на вечерните партита.
Домакинът и придружителките му пристъпват към голямата шведска маса, наредена на терасата с лице към парка на вилата. Струя червено вино се стича от една лъвска муцуна и се събира в широк поднос – подобен мизансцен до известна степен е кощунствен, предвид престижната марка, но екстравагантността си има цена. Прислужници сноват из залата и поднасят чаши шампанско. Делоне внимателно наблюдава суетенето им като генерал на бойно поле. Никой от тях не вдига глава – наредено им е да стоят със забит в земята поглед и да не поглеждат гостите в очите. Длъжни са през цялата вечер да останат незабележими и анонимни, тяхното присъствие не бива по никакъв начин да притеснява развратниците. За това им се плаща цяло състояние. Ако някой от персонала наруши изискването, Делоне ще го уволни начаса. Човек в неговото положение не може да си позволи да не бъде потаен и дискретен.
Чува непристойния кикот на барон Дьо Сенекур. Тази свиня едва си е направила труда да покрие лицето си с някаква картонена маска на тигър, купена набързо от някой „ку-ку” магазин. Делоне му хвърля гневен поглед, прикрит от собствената му маска. Дебелото шкембе на барона е изопнало смокинга, а дюкянът му вече зее, докато Дьо Сенекур пъха лъстива длан в деколтето на придружаващата го млада жена. Делоне се пита дали е пълнолетна – съмнява се. Охотно толерира подобни волности във вилата си в Колумбия, но тук, насред Ньой, му се иска баронът да бе проявил по-голяма предпазливост. Сенекур е прекалено богат и влиятелен, че Делоне да упражни правото си да го изгони или дори да го помоли да сдържа нагона си. До ден-днешен винаги е успявал да заличи дирите от волностите на барона – парите и влиянието позволяват някои изцепки – и все пак Сенекур застрашава не само дискретността на Пира на зверовете, но и неговата елегантност и изисканост. Делоне мълчаливо се надява, че някой инфаркт, причинен от злоупотреба с виагра, най-накрая ще покоси тази непоносима свиня, докато злоупотребява с ученичка, съблазнена от лесната печалба, и ще го отърве от обременяващата му компания.
Край шведската маса две красиви антилопи здраво шмъркат кокаин. Сервитьорите, заети с разрязването на печен глиган, с мъка се сдържат да не се отплеснат по двете жени. Делоне ще ги смъмри при първа възможност. Засега се отдава на светски маниери – здрависва се, раздава прегръдки, прави комплименти по адрес на тоалетите, радва се на присъствието на този или онзи, обяв%
