Начало / Списък с книги / Другото лице на любовта

Джордж Гибс

Другото лице на любовта

5.00 от 5 (2 оценки)

10.00 лв.

Поръчай онлайн (-20%) за 8.00 лв.

Категория: Художествена литература, Съвременна женска проза

Тип корица: Мека

Страници: 224

ISBN: 978-954-515-407-2

Размери: 13x20

Виж оценки в Goodreads
Книга шеста от поредицата "Под знака на любовта"

Любовен триъгълник оплита две сестри, две пълни противоположности, с един и същ мъж, когото едната познава като провинциален авантюрист, романтик и любител на екстремното, а другата – като преуспял бизнесмен и сенатор от столичния мегаполис. Кое е истинското му лице? Коя от двете харесва всъщност той? Истински ли са чувствата му, когато предлага брак на две тъй различни жени? Едната е излишна и трябва да се жертва или да бъде пожертвана...
 
Страст, доброволно мъченичество, честолюбие и тайни сенки от миналото изпъстрят тази затрогваща и обичана от поколения наред романтична история.
Джоан и Поли
 
Макар Джоан и Поли Фриман съвсем да не приличаха на собствените й дъщери, госпожа Бен искрено се привърза към двете девойки. Познанството им, което започна във влака, бързо се превърна в приятелство и бе решено да продължат пътуването си заедно.
 
Докато пристигнаха в Банф, историята на двете семейства беше почти разказана или отгатната чрез намеци. Джоан Фриман разбра, че госпожа Бен има честолюбиви планове за дъщерите си.
 
Чикагското предградие, в което момичетата й бяха израснали, вече не отговаряше на грамадното богатство, наскоро натрупано от мъжа й – Август Бен, от бизнеса му с консерви. Вашингтон бе целта на госпожа Бен и тя вече бе наела разкошна къща там за предстоящия сезон. ДжоанФриман се забавляваше с желанието на новоизпечената милионерка да въведе на всяка цена дъщерите си във висшето общество. Но с душевната си добрина госпожа Бен неволно предразположи девойката към себе си. Самата тя научи много за съдбата на сестрите Фриман, чиито независимост и житейски опит бяха в рязък контраст с нейното бедно и скучно минало. Семейство Фриман, както изглеждаше, явно винаги са били богати – не чак толкова, колкото отскоро беше нейният мъж, но достатъчно, за да водят охолен живот в Ню Йорк, да пътуват и да живеят така, както им се иска. Джоан беше на двайсет и две години, Поли – на двайсет. Преди четири години те бяха изгубили почти едновременно и двамата си родители. През първата година след смъртта на майка им с тях живееше възрастна компаньонка, с която девойките се разделиха след известни неприятности, за които виновна беше Поли.
 
Джоан разказа това със самоувереност, която шокира госпожа Бен. Но във възгледите на девойката имаше такава чистота и откритост, така че госпожа Бен я слушаше с неволна симпатия, макар и без одобрение. Подкупваше я също чувството на отговорност към по-малката сестра, което, както изглеждаше, у Джоан бе много силно. В минута на откровеност, предизвикана от майчинската добрина на слушателката, девойката й разказа, че на смъртното ложе на майка им тя обещала да обича и пази Поли.
 
Поли беше вятърничава и лекомислена, но Джоан, както изглежда, не се съмняваше във влиянието си над нея и способността си да изпълни даденото обещание.
 
В Банф госпожа Бен с дъщерите си и сестрите Фриман отседнаха в един и същ хотел. Джоан остави Поли на грижите на госпожа Бен и замина за две седмици при приятели. Поли, за най-голямо смущение на госпожа Бен, изчезна от хотела една сутрин, като остави само кратка бележка, че отива на гости у семейство Проктър. Възрастната жена се разкайваше, че е поела отговорност за безотговорното момиче.
 
За всичко това и за много други неща си мислеше госпожа Бен, докато седеше с плетка в ръце на верандата на хотела. Мислите й бяха прекъснати от внезапното появяване на Поли.
 
– Мила госпожо Бен! – зачурулика девойката, като зати­ча по стъпалата на верандата. - Вие, навярно, вече сте престанали да се надявате, че някога ще се върна!
 
Като се наведе, Поли целуна госпожа Бен по бузата.
 
– Добре ли прекарахте, мила моя? – попита я изненадана тя.
 
– О, чудесно! Семейство Проктър утре продължават пъту­ването си и реших, че е по-добре да се върна при вас! Мери пристигна ли вече?
 
– Не, мила. Чакам я вдругиден.
 
– А! – учуди се девойката.
 
Тя седна на каменната ограда на верандата и каза:
 
– Искам да ви помоля за едно нещо, госпожо Бен!
 
– Да, Поли. С удоволствие ще направя за вас каквото мога.
 
– Ето какво. Много бих искала да не казвате нищо на Мери за отсъствието ми! Тя страшно ми дотяга с въпроси. При това не одобрява семейство Проктър.
 
– Но Натали и Софи навярно ще й споменат!
 
– Не, ако ги помоля да не казват нищо. Нали нямате нищо против?
 
Госпожа Бен мълчеше, като обмисляше молбата на Поли.
 
– Всичко това няма голямо значение, щом се върнах, нали? – хитро настоя девойката.
 
Възрастната дама се усмихна, като отстъпи на мол­бата. Поли я гледаше толкова ласкаво и умолително.
 
– Добре – каза госпожа Бен, като се засмя. – Но при условие, че ще ме освободите от отговорност!
 
– О, разбира се! Колко сте мила! – каза Поли и горещо прегърна добрата жена.
 
Няколко дни след завръщането на Джоан Фриман госпожа Бен започна да се готви за заминаване, трябваше да се връщат у дома. Преди да се раздели с младите си приятелки, тя поиска да им покаже доброто си разположение и да скрепи новото приятелство. Покани ги за няколко дни на гости в дома им, в Чикаго. Семейство Бен се бяха преместили от скромното жилище извън града в голям чикагски хотел, докато чакаха да се освободи голямата им нова къща, наета във Вашингтон. Джоан прие, след като попита сестра си, защото въпреки всичко нежно я обичаше. Поли беше егоистка. Но коя съвременна девойка не е егоистка? Джоан се упрекваше за характера на Поли, защото неразумно я глезеше, но бе уверена, че и Поли я обича повече от всеки друг. Ако се пренебрегнеха честите караници, които бяха следствие от силния характер на Джоан, Поли винаги бе откровена и доверчива с нея.
 
Но в Чикаго прищевките на Поли причиниха много неприятности на Джоан. Госпожа Бен правеше всичко, което зависеше от нея, гостенките й да останат доволни. Времето минаваше неусетно. Вечерите, разходките и театрите забавляваха девойките. В магазините, купувайки нови рокли на дъщерите си, госпожа Бен се ръководеше от съветите на Джоан и Поли. По друго време това би доставило голямо удоволствие на по-малката сестра, но сега нищо като че ли не можеше да я разсее. Кратките минути на радост се редуваха с лошо настроение. Момичето не обръщаше никакво внимание на детската дружба на Натали, която я обожаваше, и понякога отвръщаше рязко дори на любезната госпожа Бен.
 
След няколко седмици, когато се върнаха в Ню Йорк, Джоан се убеди, че с Поли не всичко е наред. Изблиците от трескаво веселие се сменяха с апатия. Момичето прекарваше в спалнята си по цели дни и не искаше да вижда никого. Избягваше дори Джо Дрейк, с когото преди усилено флиртуваше. На въпросите на Джоан отговаряше едносрично и с нежелание. Най-после, като издебна подходящ момент, Джоан отиде при сестра си с твърдото намерение да разбере дали има нужда от приятелска помощ или от лекарски съвет.
 
Тя влезе в стаята, без да почука.
 
– Поли! Кажи ми какво има? Какво ти е? Измъчваш ли се от нещо?
 
Девойката потрепери и вдигна глава.
 
– Нищо ми няма. Откъде ти хрумна това? Защо пък да не мога да си почивам в стаята, щом ми е приятно?
 
В гласа й звучаха истерични нотки. Усещаше се, че напират сълзи. Нека, помисли си Джоан, това все пак е по-хубаво от мълча­нието. На нея ще й олекне, когато заговори.
 
– Поли – нежно настоя тя, като прегърна сестра си, – знаеш, че те обичам повече от всичко на света. Защо не ми кажеш какво криеш от мен?
 
Поли се трогна от сестринската ласка. Захлипа и скри лицето си във възглавницата. Джоан коленичи пред кушетката, като утешаваше сестра си от все сърце.
 
– Кажи ми, мила Поли! – меко настояваше тя. – Довери ми се. Кажи ми всичко.
 
– О, не мога – чу се сподавен отговор. – Не мога.
 
– Искам да ти помогна. Уверена съм, че мога да ти помогна. Обещах да се грижа за теб,
 
Поли, и ще удържа на думата си каквото и да стане. Кажи ми какво ти тежи! Ще направя всичко, за да бъдеш пак щастлива!
 
– О, Джоан, Джоан! Срам ме е да те гледам в очите.
 
Бавно, с голямо усилие Поли разказа историята си. Джоан остана като вцепенена.
 
– Трябва да ми помогнеш, Джоан – страстно зашепна по-малката сестра. – Постъпих като луда. Но и много други момичета правят така.
 
– По-тихо, Поли! Не бива! Остави ме да се опомня!
 
По-голямата сестра бавно стана и се приближи до прозореца.
 
– О, Джоан, не бъди така безсърдечна! Ако не беше заминала от Банф, това никога нямаше да се случи.
 
– Боже мой, нима си мислиш, че не разбирам? Не ме упреквай, и без това ми е доста тежко! Аз съм виновна за всичко! Трябваше да не те оставям сама! Но защо?! О, Поли, как можа?
 
– Мислех, че го обичам.
 
"Подлец!" – прошепна Джоан с омраза.
 
– Джоан, той не е виновен! Аз не постъпих добре, не мога да допусна да го осъждаш. Той ме обичаше, знам. Искаше да се ожени за мен. Но аз се уплаших и заминах. Страхувах се, че ще отстъпя и че наистина ще се омъжа за него.
 
– Това би било спасение за теб! – Джоан крачеше напред-назад из стаята, като кършеше ръце. – Поне би избегнала позора!
 
Тя се спря и погледна сестра си в очите:
 
– Къде е той сега?
 
Поли махна ?
Вижте още