6.
Госпожа Таени се прибра в спалнята си. Воврей разсеяно тръгна из парка, където нощта бе обгърнала алеите. Тежки облаци бяха забулили луната. Сега младият мъж беше останал насаме със себе си, изправен пред невероятната възможност, която старата му приятелка ненадейно бе разкрила пред него.
Що за странно хрумване! Да го ожени! Него! Никога досега не го бе осенявала мисълта за подобна развръзка.
Поначало Ришар не се противопоставяше на брака. Младият мъж дори смътно допускаше, че един ден, без да жертва свободата си на действие, която му беше така скъпа, щеше да си устрои постоянен и сигурен дом. Съпругата му трябваше да бъде хубава и стройна. Щеше да поддържа обстановката, необходима за развитието на дарованието му, и атмосферата, подхранваща личното му щастие.
Всички тези мечти принадлежаха на един изтънчен деспот, на завършен егоист. Отраснал без семейство, непознаващ упорития и каляващ труд за къшей хляб, понеже съдбата се бе отнесла щедро към него, Ришар беше посветил живота си на собственото си удоволствие и винаги бе разполагал с опасната свобода да се вслушва само в себе си. Ранната смърт на баща му, а после и на майка му, твърде бързо го бе дарила с пълна независимост. Така неговата вродена склонност да налага и осъществява желанията си беше намерила благоприятна почва за развитие и не бе срещнала почти никакви пречки. Зад учтивата фасада Воврей преследваше личните си цели с несъзнателна твърдост.
Винаги му бе липсвало семейство, което вдъхва топлина, чувство за отговорност, грижа за обични същества. Липсвало му бе присъствието на майка, на сестра, на приятелка… Докато разговаряше с Жилиан Тревенек, Воврей за първи път беше изпитал изкушението да опознае по-добре тази девойка. Ришар бе напуснал Тревенек с желанието отново да се върне там, както някога бе пожелавал да види повторно някоя гледка, която му е харесала.
И ето че сега госпожа Таени го свързваше с непознатата, подхвърляше му идеята да се ожени за момичето… На него, все още изгарян от спомена за Катерина Арвенеско. Нима можеше да обикне тази девойка? Нима самата тя би го обикнала? Женското въображение наистина беше недостижимо.
Както се разхождаше в мрака, младият творец повдигна рамене, сякаш за да отърси от себе си мисълта за неосъществимата идея. Неосъществима? Може би да, но все пак приятна за преситен мъж като него, жаден за непредвидени емоции и най-вече за забрава.
Да я накара да се влюби в него. Да подчини мислите й, сърцето й, което никой мъж не бе притежавал, младото й тяло. Да я накара да го обича и така да се излекува от другата. Да се ожени за нея и по този начин да убеди Катерина Арвенеско, че сега нова жена му беше толкова скъпа, както тя самата никога не му е била. Да я увери, че е представлявала само една краткотрайна прищявка, която бързо е забравил. О, ако можеше да я излъже така!
Цялото му същество потръпна при мисълта за подобно отмъщение. Гордостта му тържествуваше. Всички възражения, страхове и безпокойства останаха в сянка.
Воврей вече не мислеше за цената на отмъщението. Подобен брак не би му отнел свободата, защото религиозната бретонка, възпитана строго и скромно, едва ли щеше да предявява изискванията на някоя парижка девойка, която добре познава и ревниво защитава правата си на модерна съпруга. Ришар ще бъде внимателен и щедър към нея и семейството им ще прилича на много други парижки бракове от тяхната среда: почтен съюз на добре възпитани хора, които се виждат рядко, всеки погълнат от личните си занимания и удоволствия. При това Ришар смяташе, че само жената бе длъжна да спазва съпружеската вярност.
В края на краищата предложението на госпожа Таени не беше толкова глупаво, както му се беше сторило отначало.
Внезапно младият мъж се върна към действителността. Безцелната му разходка го бе извела пред къщата, чиито прозорци вече бяха тъмни. Светеше само този на малкия салон. Лампата бе оставена запалена заради него. Часовникът на черквата удари. Ришар започна да брои ударите. Луната беше изплувала от облаците и грееше високо на спокойното небе. Единайсет удара отекнаха в нощта и бяха отнесени от топлия вятър, който шумеше в клоните.
Изминал беше час, откакто скиташе из парка, забравил времето, погълнат от бъдещето, което така неочаквано се бе очертало пред очите му. Тогава устните му се изкривиха в остра подигравателна гримаса и докато вървеше към единствената осветена стая в къщата, Ришар прошепна: „Наистина полудявам! Всичко това е невероятно… Трябва да спя, утре слънцето ще ми върне здравия разум!“.
* * *
Два месеца по-късно на терасата на хотел „Лугано“ Катерина Арвенеско четеше хрониката на светските събития в изпратения от Франция вестник, когато попадна на новината, изненадала и събудила любопитството на цял Париж: „Тези дни се е извършила венчавката на блестящия скулптор Ришар Воврей с госпожица Жилиан Тревенек, произхождаща от един от най-старите бретонски родове. Обредът е бил извършен в замъка Тревенек в тесен кръг“.
