18.00 лв.
Поръчай онлайн (-15%) за 15.30 лв.
Категория: Нехудожествена литература, Документалистика
Пълна стенограма на интервютата на Оливър Стоун с Владимир Путин
„Интервюта с Путин“ събира записите от десетки срещи между изтъкнатия американски кинорежисьор и документалист Оливър Стоун и президента на Русия Владимир Путин, които протичат с прекъсвания в продължение на повече от две години. В тях за първи път руският държавен глава е подложен на „кръстосан разпит“ и отговаря на всякакви въпроси, без ограничение в темите и формулировката им.
Идеята за тези интервюта се ражда по време на първото пътуване на Стоун до Москва за среща с Едуард Сноудън, за когото снима филм. Последното интервю е от пролетта на 2017-а, след встъпването на Доналд Тръмп в Белия дом.
Стоун без притеснение поставя въпросите за отношенията между Русия и САЩ, за обвиненията в намесата на руски хакери в последната предизборна кампания, за действията на Русия в Сирия и спрямо „Ислямска държава“, за конфликтите в Близкия изток, Кавказ, Украйна и Средна Азия, за разговорите му с Клинтън, Джордж Буш, Барак Обама и Тръмп, както и редица лични въпроси, които варират от навиците и предпочитанията му до най-интимни страни на живота му.
Оливър Стоун е интервюирал редица противоречиви личности от цял свят – Бенямин Нетаняху, Фидел Кастро, Уго Чавес и други – и винаги се е стремял да бъде безкрайно обективен и честен. Заснетият материал обикновено многократно надхвърля лимитите за филм, но в книгата записите са предадени почти без никакви съкращения. Това дава възможност на читателя да се запознае в дълбочина както с дискутираните проблеми, така и с отношението на руския лидер към тях.
През 1977-а журналистът Дейвид Фрост единствен интервюира Ричард Никсън след аферата „Уотъргейт“. Четиресет години по-късно на мен се пада жребият да задам всички неудобни въпроси на Владимир Путин. Ако той е най-големият враг на Америка, поне трябва да чуем и неговата гледна точка.
Оливър Стоун
О.С.: Русия има дълга разузнавателна история в Афганистан. Вие, разбира се, знаете много. Как така, момчета, не успяхте да разберете къде е Бин Ладен и какво всъщност се случи с него? Не само къде се намира, но и колко слаба е била базата на „Ал Кайда“ в този момент в Афганистан?
В.П.: „Ал Кайда“ не е резултат от нашите действия, а от действията на нашите американски приятели. Всичко започна от съветската война в Афганистан, когато служителите на американските спецслужби подкрепяха различни разклонения на ислямския фундаментализъм, помагайки им да воюват срещу руските войски в Афганистан. Така че американците са тези, които отгледаха „Ал Кайда“ и Бин Ладен. Но всичко излезе от контрол и продължава да излиза. Вината за това е тяхна.
О.С.: Разбирам. Бил Кейси, директорът на ЦРУ по времето на Роналд Рейгън, полага огромни усилия – това е документирано – в настройването на мюсюлманите в Кавказ и Централна Азия срещу Съветския съюз. И неговият план не е просто да победи СССР в Афганистан. Той се надява да свали режима в Съветския съюз.
В.П.: Знаете ли, тези идеи са все още живи. И когато се появиха проблемите в Кавказ и Чечения, американците, за съжаление, подкрепяха този процес. Не официалните власти, нито демократичното правителство на Елцин. Те не подкрепяха това. И въпреки всичко ние продължавахме да разчитаме на американската подкрепа. Смятахме, че Студената война е приключила и имаме прозрачни отношения със САЩ и с целия свят, и, разбира се, разчитахме на подкрепа. Но вместо това видяхме как американските разузнавателни служби подкрепят терористите. И дори когато заявихме това, когато показахме, че членове на „Ал Кайда“ се бият в Кавказ, продължихме да виждаме как американските служби подкрепят тези хора. Имаше един такъв случай, за който казах на президента Буш и той ме попита: „Имате ли конкретни данни кой и какво прави точно?“. Аз му отговорих: „Да, разполагам с такива данни“, и му ги показах, дори ги изброих поименно – хората от американските разузнавателни служби, които работеха в Кавказ, включително в Баку. А тези служители оказваха не само политическа, но и техническа подкрепа и помагаха на бунтовниците да се прехвърлят от едно място на друго. Реакцията на американския президент беше правилна – той реагира много негативно. И каза: „Ще оправя тази работа“. Между другото, отговор не последва. Минаха няколко седмици...
