Странният Кант
Често съвременниците на философа го описвали като особен човек, който живее под строг график и никога не си позволява отклонения от стриктната си програма. Казвали, че можеш да си свериш часовника по неговите традиционни вечерни разходки, които неизменно се случвали по един и същ маршрут. Нищо не можело да ги отмени – минавал по едно и също време всеки ден, независимо от сезона.
Денят на Кант започвал точно в пет сутринта с чаша чай и лула, после философът работел до осем, затворен в кабинета си. След това до единайсет провеждал лекции и обядвал точно в един следобед. До вечерта се отдавал на беседи и разговори, както със знанити хора, така и със студенти, а всеки ден точно в пет той се отправял на традиционната си разходка; щом станело десет, се оттеглял за почивка.
Изключително рядко си позволявал да посещава някои нощни празненства или игри на карти. Веднъж след една такава игра и твърде много изпито вино, философът се загубил из улиците на родния си град – той дотолкова бил свикнал да се придвижва по обичайния си маршрут от дома до университета, че почерпката и нощният мрак го затруднили необичайно много.
Друг път Кант бил поканен от свои колега на празненство, но отказал под предлог, че програмата му вече е запълнена.
– Не е нужно да ме лъжеш – обидил се колегата.
– Но защо бих го правил?
– Не зная, но едно ми е ясно – няма къде другаде да си приел покана за този ден. Градът ни не е голям, все пак. Щях да узная.
– Не казах, че съм канен другаде – поправил го Кант, – а единствено, че не разполагам с време за това.
– И аз не знам защо реших изобщо да говоря с тебе – обидено продължил човекът – Та ти не правиш нищо, освен да се разхождаш и да преподаваш! Кажи ми, нима не осъзнаваш, че има хора, за които ти се желан гост и приятна компания? Знаеш ли колко от гостите ми копнеят да побеседват с теб?
– Не – признал Кант. – А знаеш ли с колко от тях аз желая да говоря? С нито един!
Обиден, колегата му си тръгнал и повече никога не го поканил, а на всички казвал колко груб е Кант. Философът всъщност обичал да общува и не бил толкова затворен или странен, но ценял времето си повече от всичко и много внимавал в какво го влага. Празнодумците и шумните компании не били място за него. Когато бил в правилното обкръжение, той се славел като ненадмнат оратор и майстор в разказванет на анекдоти. Онези обаче, които не успявали да спечелят от времето му, го обявили за чудак и странник. Кант никога не се впечалявал от думите им, а казвал:
– Нужно е човек да е последователен и подреден в живота си, за да може да е страстен в работата си и прозорлив в мислите си!
