***
Колежката от лабораторията ми казва да направя списък със „за” и „против”.
Напиши всичко на лист, убеди се сама.
После ми кимва съчувствено и ме потупва по ръката.
Тя се справя с лекота със сложните проблеми. Бюрото ѝ е точно до моето, но е по-подредено, изглежда по-ефективно.
Нищо особено, казва тя за многобройните си, многобройни публикации и изобщо не се взема прекалено на сериозно, заета е, но не чак прекалено заета, може да говори и за други неща освен за химия.
Външният ѝ вид е свежарски и все пак странен, според мен. Ако имах толкова постижения, щях небрежно да вметвам в разговора някоя от публикациите си. Чете ли това, или онова? Струва си да отделиш малко време, да знаеш. Дори само таблиците са красиви и добре форматирани.
Аз имам само една публикация. Таблиците в нея наистина са много красиви, прецизни и с двойни широки рамки. Всички заглавия са ясни и информативни.
Някъде прочетох, че средният брой читатели на една научна статия е 0.6.
И ето, правя си списък. В графата „за” има много неща.
Ерик готви вечери. Ерик готви чудесни вечери. Ерик ми подава четката за зъби с предварително сложена отгоре ѝ паста и понякога дори ми я пъха направо в устата. Ерик изнася боклука, рециклира, полива всички растения, защото аз май не мога да запомня, че те са живи създания. Тези листа изглеждат чупливи, каза той, след като бе отсъствал една седмица.
Бе ходил за една седмица в Калифорния на конференция с други млади и изтъкнати химици.
Ерик ме кара до лабораторията, когато е прекалено дъждовно, за да ходя с колелото. В Бостън вали често. Понякога дъждът вали направо хоризонтално и те блъска в лицето.
Ерик развежда кучето. Имаме куче. Ерик го взе заради мен.
Осъзнавам, че нямам никакви аргументи в списъка „против”. Знам, че и този факт ще влезе в списъка.
Направих полусписък, казвам на колежката в лабораторията на следващия ден и тя предлага да ми купи курабийка.
В лабораторията има два бокса, пълни с аргон. В тях правя опити със силно чувствителни химикали, от онези, които не могат да бъдат излагани на въздух. Ако въздухът влезе вътре, химикалите се възпламеняват. И в дните, когато нищо не се получава, искам да напъхам главата си в тях.
В такива дни добавям погрешното количество катализатор. Или направо погрешен катализатор.
Катализаторите ускоряват реакциите. Те снижават активационната енергия, обичайното колебание, с което всяка реакция се сблъсква, преди да поеме по пътя си.
Каква полза имам от тази работа в по-дълга перспектива, питам се, когато остана сама в стаята. Официално е известна като „стаята за разтвори”, но аз я прекръстих на Крепостта на самотата.
Ерик вече не е в тази лаборатория. Той завърши миналата година и сега е в друга лаборатория. За да завършиш докторантура по химия, са нужни поне пет години. Срещнахме се, когато бях първа година в докторската програма, а той – трета.
Сега ходя из нашия апартамент и се препъвам в неговите неща, големи черни калъфи за барабани, стоманени съдове и дамаджани с ферментиращи в тях кафяви течности. Ерик свири на барабани и вари бира. Един аргумент „против” е колко много място заемат тези две хобита, но той не издържа, защото обичам да пия бира и да слушам барабани. Списъкът ми със „за” расте с експоненциална скорост.
***
И преди бяхме говорили за брак. Можеш ли да се възприемеш уседнала, с деца? Смяташ ли, че си готова за семейство? И аз не казвах не, но не казвах и да. Говорихме за тези неща небрежно. Ако някой от тези пъти ми бе предложил наистина, не знам как бих отговорила, сигурно всеки път щеше да е различно.
Поне сега картите ми са на масата, казва той. Но, моля те, не мисли прекалено дълго.
