Естетическата платформа на диаболизма в световната литературата черпи вдъхновение от готическия роман и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол. У нас в кошмара на времената между двете световни войни диаболизмът е натоварен с отговорността да трансформира темите и проблемите на модерността чрез езика на фолклора и фантазното, за да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието. В този аспект произведенията на Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов звучат изключително актуално и в наши дни.
Сборникът „Дяволиада“ включва 28 от най-добрите образци на българския диаболизъм, както и такива, които за първи път се публикуват в книга. Техните сюжети потапят читателя в неподозиран свят между страшното и примамливото, между съня и действителността, между иронията и ирационалното. Те са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, но и верен гид в психологичните терзания на модерния човек. Това е книга не само за онези, които се боят от смъртта, но и за онези, които се боят от самия страх, защото тя ще им помогне да видят света с други очи.
