Дванадесета книга от поредицата "Философия за всеки". Демостен (384-322 г. пр.н.е.) е атински оратор, държавник и мислител, единодушно признат за „съвършен оратор“ (Цицерон) и за „стандарт на ораторското изкуство“ (Квинтилиан). Роден е в заможно семейство, но отрано е принуден да се самообразова с трудовете на Платон, Аристотел и Исократ, за да може лично да отстоява правата си според нормите на тогавашното законодателство. На младини работи като съдебен оратор (логограф), а в политиката влиза, за да приложи силата на публичната реч за защите на демокрацията. До нас са стигнали около 60 негови речи, най-известните от които формират цикъла „Филипики“.
На границата на двете ери Демостен е тачен заради изяществото на словото му. При разцвета на византийската литература е критикуван заради републиканския му патос, във времето на Френската революция е възвеличаван именно заради този патос, а в настоящето пък е пренебрегван, за да не се обостря и нагнетява излишно Македонският въпрос.
