25.00 лв.
Поръчай онлайн (-15%) за 21.25 лв.
Категория: Нехудожествена литература, Документалистика
„Портрет на истински шпионин, който работи с високи залози и чийто живот наподобява зашеметяващ трилър.“The Guardian„Реална история, която обаче наподобява романите на Джон льо Каре и дори тези на Иън Флеминг.“The Economist„Всеки читател, който търси вълнуваща шпионска история, може да спре да търси. Авторът представя реален случай от Студената война, който ще вълнува света поколения наред.“Boston Globe„Книгата е документална, но се чете като роман, а развитието на действието може да ви накара да настръхнете.“San Francisco Chronicle„Подзаглавието на книгата е „Шедьовърът на разузнаването от времето на Студената война“ и както всичко останало в тази интригуваща книга, то е съвсем точно.“Washington Post„Най-добрата шпионска история по реален случай, която съм чел.“Джон льо Каре
В щабквартирата очакват докладите с нетърпение. Британското разузнаване никога не е работило с шпионин, толкова навътре в КГБ. Като обучен шпионин Олег разбира от какво точно се интересува МИ6. Умението да наизустява огромни количества информация в школата на КГБ му се отплаща - има удивителна памет.
Отношенията между агент и оперативен офицер бавно се подобряват. Те прекарват часове, седейки от двете страни на голяма маса за кафе. Гордиевски пие силен чай, понякога и бира. Хокинс не пие нищо. Не губят време в общи приказки. На Олег му е трудно да хареса този непроницаем шотландец с вид на „аскетичен презвитериански свещеник“ , но го уважава. „Той не беше лесен човек, с когото можеш да се шегуваш, но беше отдаден и работеше много, винаги си водеше записки, подготвяше се добре и задаваше правилните въпроси.“ Британският оперативен офицер често пристига със списък от въпроси, които руснакът наизустява и на които да се опита да намери отговорите преди следващата среща. Един ден Хокинс моли Гордиевски да прегледа един от докладите му, подробно описание на немски на системата за нелегалите, която Олег му е разкрил. Руснакът е впечатлен. Агентът от МИ6 не е изпуснал нито една подробност и руснакът го приема като майстор на немската стенография. Доста по-късно той се усеща: англичаните явно подслушват апартамента. Той решава да не вдига шум за нарушеното обещание, след като си дава сметка, че също би постъпил така.
„Бях много по-спокоен - пише Гордиевски. - Новата ми роля даваше смисъл на съществуването ми.“