Светослав Тертер е крупна историческа фигура, незаслужено пренебрегвана от българската историография и несправедливо затулена сред страниците на миналото. Той е железен мъж, който съумява да прекрати боричканията сред аристокрацията, да обезсмисли опитите за децентрализация на властта, да неутрализира монголотатарската опасност, да преодолее византийското вмешателство и да укрепи държавата си, катоспечели всички военни кампании и разшири териториите си.
Близо 15-те години мир, осигурени на страната при неговото царуване, са съществено постижение за онези времена на оръжеен звън и кървища - период, белязан със значителен стопански и културен възход. България излиза от безпътицата и изолацията, престижът ѝ се повишава, съседите ѝ са принудени да се съобразяват с „феникса на Европа“.
