Панайот Хитов е една от най-крупните фигури в историята на българското революционно движение. Човек с непокорен дух и изострено чувство за справедливост. От малък се научава да държи пушка и в младежките си години става хайдутин, а скоро след това е избран за войвода. Четата, която предвожда, е сред най-активните в Стара планина през 60-те години на XIX век и често успява да облекчи тежката съдба на българите и да им даде сили и увереност, че могат да се справят с чуждото подтисничество. По-късно под влиянието на Георги Раковски и Васил Левски, Хитов става част от организираните форми на национална съпротива и взема дейно участие в подготовката на различните планове за освобождение на България. Впоследствие взема участие в Освободителната (1877-1878 г.) и Сръбско-българската война (1885 г.).

Настоящата книга представя ранните мемоари на Панайот Хитов и израстването му до революционните идеи. Увлекателно и автентично са разказани премеждията му в хайдушките години, странстванията в Белград и Букурещ, срещите и отношенията му с Васил Левски, Георги Раковски, Хаджи Димитър, Филип Тотьо и много други ярки личности от онова време. Записките му са извор на безброй интересни факти за българската възрожденска история и предлагат уникална възможност да се потопим в неподправените дух и нрави на епохата.