Двайсета книга от поредицата "Философия за всеки".
Питагор от Самос (ок. 570 – ок. 495 г. пр.н.е.) е древногръцки философ и математик, за когото е прието да се смята, че е първият, нарекъл себе си философ като разграничение от софистите. Той е основател на Питагорейския съюз - религиозно-философската школа питагореизъм, базирана върху убеждението, че душата е безсмъртна и способна на прераждане, а всяко събитие и явление във Вселената може да бъде представено във вид на числа. Питагорейството съзира символи и отношения навсякъде – най-вече в изкуствата, музиката, архитектурата, астрономията - и на тях именно се гради хармонията в света.
Питагоровото идеалистично-мистично учение дава силен тласък върху развитието на древногръцката научна и философска мисъл и силно повлиява идеите на по-късни автори като Платон и Аристотел, а чрез тях предопределя развоя на цялата модерна западна философия.
