Жлезите боледуват. Билки и диети при хронично затлъстяване и диабет

Задължителни изследвания за профилактиката на здрав човек

Забързаният ритъм на живота, свързан с увеличени дози стрес, както и замърсената природна среда, в която живеем, храненето с преработени храни и други особености на „цивилизования“ живот изискват профилактиката да започва още на 20 години с известен минимум на изследвания и прегледи.

На първо място поне веднъж в годината трябва да посещаваме личния си лекар, който ще направи общ преглед, ще измери физическите ни показатели, включително и кръвното ни налягане. След това ще даде направление за лабораторни изследвания – в зависимост от възрастта имаме право на такива 1 – 2 пъти годишно, както и за инструментални иследвания и консултации при други други специалисти:

• обширно лабораторно изследване на кръвта;

• биохимичен анализ на кръвта: глюкоза, общ холестерол, урея, креатинин, пикочна киселина, АСАТ, АЛАТ, общ билирубин, общ белтък, общ калций.

Когато общото изследване на кръвта стане готово, в зависимост от резултатите лекарят ще прецени дали са необходими допълнителни изследвания. Например при повишен общ холестерол се назначава липиден спектър или липидограма, която може да бъде предписана от лекар както в случай на подозрителна патология, така и при профилактични цели (тя дава стойностите на триглицеридите, липопротеините с висока плътност (HDL), наричан „добър“ холестерол и липопротеините с ниска плътност (LDL), считани за „лош“ холестерол). При нива на глюкозата над 6,1, но по-малки от 7,0 ммол/л – глюкозотолерантен тест, от 7,0 нагоре – повторен анализ на глюкозата + гликиран хемоглобин.

Разширяването на биохимията се предписва при аномални показания – напр. желязо и феритин при слабост, косопад, безпричинно сърцебиене, при вече диагностициран хипотиреоидизъм и т.н.:

• изследване на витамин D (25(ОН) D) – не е лошо да се направи едно такова изследване, което да стои в здравното ни досие; по-късно при следващи обстоятелства и с напредване на възрастта може да се направи отново, за да се проконтролира нивото му;

• анализ на ТSH (тиреотропен гхормон) – трябва да се прави 1 път на 3 години и задължително при планиране на бременност и в първия ѝ триместър. При повишен ТSH – се проследяват свободен Т4, АТ-ТРО, при понижен ТSH – свободен Т4, свободен Т3, АТ – ТРО, АТ – ТSH. При констатирани нарушение на тиреоидната функция се назначава ехография на щитовидната жлеза.

• общ анализ на урина;

• изследване на изпражненията за скрита кръв – 1 път годишно след 45-годишна възраст за предотвратяване на рак на дебелото черво, а след 50-годишна възраст веднъж на 3 – 5 години – колоноскопия. Колоноскопията е стандарт в съвременната гастроентерология за поставяне диагноза при симптоматика на долен гастроинтестинален тракт. Профилактично, без наличие на симптоматика, се прилага при пациенти с фамилна обремененост (наследствен колоректален карцином и др.), а при показания – по-често.

• ЕКГ (електрокардиограма);

• флуорография или рентгенография на белите дробове;

• при жените: преглед при гинеколог, влагалищни намазки от цервикалния канал за проследяване на флората, цитологично иследвание (за изключване на злокачествени образувания), ехография на органите в малкия таз, ехография на млечните жлези (до 40 години) или мамография (след 40) + преглед при мамолог или хирург мамолог – всичко това веднъж годишно, а при показания и оплаквания – по-често;

• при мъжете: преглед при уролог веднъж годишно и по показания – ехография на простатната жлеза. След 40-годишна възраст – туморен маркер за PSA (простатно-специфичен антиген) в кръвта веднъж годишно.

• ултразвук на коремни органи – бъбреци, жлъчка, пикочен мехур, на щитовидната жлеза при отсъствие на патология веднъж на 3 години, при нужда – по-често;

• гастроскопия – след 40-годишна възраст веднъж на 1 – 2 години, при показания – по-често;

• ултразвук на сърце (Echo CG), Доплер ехография брахиоцефални съдове (водещи към главния мозък), съдовете на краката – по показания. Честотата на прегледите се назначават от специалист (кардиолог, невролог, хирург).

• оценка на риска от счупвания по скалата FRAX, показателите за костната плътност на бедрената кост (тазобедрена става), възраст, пол, анамнеза за фрактури и употреба на стероиди и други клинични рискови фактори за изчисляване на абсолютния 10-годишен риск от фрактура на тазобедрената става или друга голяма остеопоротична фрактура (гръбначния стълб, предмишницата, горната част на ръката). Тези фактори включват: индекс на телесната маса (ИТМ); родител с фрактура на тазобедрената става; наличие на ревматоиден артрит и други вторични състояния, които допринасят за загуба на костна маса като тютюнопушене и прием на три и повече чаши алкохол на ден – за всички жени в постменопауза и мъжете над 50-годишна възраст. При високо ниво на риска се назначава рентгенова денситометрия на поясния отдел на гръбнака и проксималния отдел на бедрото. Същите изследвания се правят и при наличието на рискови фактори за развитие на вторична остеопороза (причинена от друго заболяване, дефицитни състояния или прием на медикаменти).

• консултация с офталмолог – веднъж годишно след навършване на 40 години за измерване на очното налягане и преглед на очните дъна. Преди това – при оплаквания;

• профилактичен преглед при стоматолог – минимум веднъж в годината;

• при необходимост – консултации с тесни специалисти. Всеки от нас трябва точно да се информира – най-добре в Здравната каса – кои от тези изследвания се заплащат от нея, както и кои се назначават от личния лекар и кои от специалист, както и за правото си да изисква издаването на полагащите му се направления.

Ако искаме да сме здрави, активни, с добро самочувствие и щастливи, трябва стриктно да се придържане към този списък (при наличие на хронични заболявания, разбира се, те ще претърпят промени).

Профилактиката предотвратява заболяванията и осигурява на човека навременно откриване на болести и възможност за лечението им.