Личният живот на известните хора винаги е бил предмет на особен интерес на историците. Като че ли именно в тази сфера на познанието историческите изследвания се приближават най-много до вкусовете на широката публика – заради пикантните подробности, заради екстравагантността и безсрамието на онези, които в същото време създават историята. Често историческата истина е толкова любопитна, че прилича на филмов сериал и фактът, че всъщност става дума за действително случили се събития, е особено завладяващ. Защото в крайна сметка филмовите сюжети твърде често са заимствани от действителността.
Сюлейман I, наричан още от европейците Великолепни, а от собствените си поданици – Законодателя, е от личностите, за които казваме, че създават историята. Той оглавява най-могъщата държава по онова време – османската империя, в периода на най-големия ѝ разцвет, като умело балансира между традициите на азиатския деспотизъм и ренесансовите нужди на епохата. Управлява като крайно религиозен владетел, обявил свещена война на неверниците, но и като далновиден политик, мъдър законодател и смел военачалник.
В личния си живот султанът също е раздвоен между установените норми на исляма и изискванията на модерното време. Сюлейман смело нарушава традициите, като се жени за своя бивша робиня и ѝ дава необичайно голяма власт, пренебрегвайки статута на имперския харем. Освободен от нуждата да убие братята си (според „закона на Фатих“), след като се възкачва на трона, той е изправен пред друга жестока житейска драма – необходимостта лично да умъртви някои от синовете си, за да избегне гражданска война и да подсигури мира в страната.
