Великите книги, които никога няма да прочетете

„Тайнственият непознат” е последният роман на Марк Твен. Той работи спорадично над него от 1897 г. до 1908 г. Това е творба в стила на Суифт и представлява опитът на Твен да изследва Моралната Същност и „проклетата човешка раса“, която с годините го разочарова все повече и повече. Племенникът на библейския Сатана се появява тук като персонаж. Творбата остава незавършена и е оцеляла в редица различни версии. Опитът да бъде обобщен сюжетът е сложна задача, тъй като има четири версии, като някои от тях си противоречат.

ПЪРВАТА ВЕРСИЯ: „ФРАГМЕНТЪТ ОТ САНКТ ПЕТЕРБУРГ“

Твен пише „фрагмента от Санкт Петербуг“ през септември 1897 г. Действието се развива в измисления град Санкт Петербург - име, което Твен често използва като заместител за град Ханибал, щата Мисури. Първоначално събитията се развиват през 1840 г.

ВТОРАТА ВЕРСИЯ: „ХРОНИКИТЕ НА МЛАДИЯ САТАНА“

Доста обемната втора версия е позната под името „Хрониките на младия Сатана“ и описва приключенията на Сатана, или Филип Траум - племенника на Сатана, в Езелдорф (името се превежда като „магарешко село“) - село в Австрия в началото на XVIII век. Твен написва тази версия между ноември 1897 г. и септември 1900 г.

ТРЕТАТА ВЕРСИЯ: „ХЪЛМЪТ С УЧИЛИЩЕТО“

Действието в „Хълмът с училището“ - най-кратката версия - се развива в САЩ и в него се описват познатите герои Хъкълбери Фин и Том Сойер и техните приключения със Сатана. Твен започва да я пише през ноември 1898 г., а действието отново се развива в измисления град Санкт Петербург.

ЧЕТВЪРТАТА ВЕРСИЯ: „НОМЕР 44, ТАЙНСТВЕНИЯТ НЕПОЗНАТ“

Четвъртата версия, известна още като версията с „Печатницата“, прехвърля действието в Австрия през 1490 г. Тя разказва за тайнствената поява на Номер 44 пред вратата на една печатница и това как използва небесните си сили, за да изложи на показ безсмислието на човешкото съществуване. В тази версия Твен представя идея, над която прекарва доста време в края на живота си. Тя се върти около концепцията за разделеното съзнание, състоящо се от „Будно съзнание“ и „Сънуващо съзнание“. Тази версия има край, но това вероятно не е пълноценният финал, който Твен възнамерява, и той включва процесия на скелетите на известни исторически фигури и „Липсващата брънка“. Твен пише тази версия между 1902 г. и 1908 г.