Джеймс II, последният католически крал на Англия управлява във време, в което страната трябва да направи решителен избор относно посоката на своето историческо развитие. През втората половина на XVII век в европейските държави има остри вътрешни противопоставяния между изразителите на различните управленски концепции. Джеймс, подобно на своя френски роднина Луи XIV, е представител на абсолютисткия модел, като неговите лични преживявания играят съществена роля при оформянето на убежденията му. Докато все още е принц, той е свидетел на Революцията, която го превръща в изгнаник и води до екзекуцията на баща му – крал Чарлз I.
След като се възкачва на престола, Джеймс II всячески се опитва да ограничи ролята на парламента в политическия живот, което поражда огромно напрежение и постепенно монарха се оказва в конфликт с почти цялото английско общество. Всичко това логично довежда до втората революция, която му е съдено да преживее. Историческият образ на Джеймс II до голяма степен е изграден от неговите политически противници, в следствие на което е сериозно компрометиран и мнозина го възприемат като тиранин и фанатик.
Настоящото издание представлява опит за обективен анализ на събитията от неговата епоха и правилното разбиране на логиката в действията на краля.
