Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал, Александър Македонски, Наполеон...

Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс - брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.

В наши дни сме свикнали да възприемаме Съединените американски щати (САЩ) като най-мощната държава, която успешно разпростира хегемонията си върху голямата част от земното кълбо. Пътят към нейната независимост обаче е осеян с много препятствия и е обусловен от заплетените международни отношения през втората половина на XVIII век.

В този период американските колонии са интегрална част от Британската империя, но гражданите им негодуват срещу данъците и търговските ограничения, както и срещу липсата на адекватно представителство в институциите. Политическият елит в Лондон не намира удовлетворително решение на тези противоречия и те прерастват във въоръжен конфликт, в хода на който се ражда и оформя идеята за американската независимост. Английските професионални войници с изненада установяват, че са изправени пред сериозно предизвикателство, защото имат срещу себе си способен и мотивиран противник.

Войната се развива с променлив успех до намесата на старите врагове на империята - Франция и Испания, които я принуждават да брани завоеванията си в различните части на света. А когато оръжията най-сетне замлъкват, всички са принудени да признаят раждането на една нова нация и на държава, чийто бърз възход предопределя постоянната й роля на сцената на международните отношения.