Начало / Списък с книги / Паскал и облогът за вярата

София Петрова

Паскал и облогът за вярата

5.00 от 5 (4 оценки)

12.00 лв.

Поръчай онлайн (-15%) за 10.20 лв.

Категория: Нехудожествена литература, Философия, Поредици, Философия за всеки

Тип корица: Мека

Страници: 160

ISBN: 978-954-515-619-9

Размери: 130х200

Блез Паскал (1623 1662) е наричан архитектът на модерната цивилизация. Брилянтен учен – математик, физик, механик и изобретател, той проявява способностите си още в ранна младежка възраст. Сред заслугите му са реализацията на един от първите образци на изчислителна машина, авторството наосновния закон на хидростатиката и на теоремата за коничните сечения, полагането на основите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, както и емпиричното доказателство за съществуването на вакуума.

Но Паскал е също така забележителен писател, класик на френската литература, християнски теолог и философ. Живял е само 39 години, повечето време тежко болен, през които успява да остави значителна следа в развитието на философската мисъл. Превръща влиянието на науката върху философията в уникална нова методология за аргументиране, провокира с парадоксално съвместяване на взаимоизключващи се противоречия, поставя човека в центъра на универсума и през бездната на празнотата пред него го кара да мисли за екзистенциалния ужас от непознаваемото. Работите му в науката и философията повлияват редица идеи на Лайбниц, Хюйгенс, Бейл, Русо, Хелвеций, Кант, Шопенхауер, Шелер и много други.

Човекът като мислеща тръстика

 

Дали заради собственото си крехко здраве или заради влиянието на янсенизма, но през цялото творчество на Блез Паскал като червена нишка преминава една постоянна тревогата за човека и мястото му в света. Според мислителя човекът е безсилен, безпомощен пред лицето на неумолимата съдба:

Какво е човекът във вселената? Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо. Съвсем неспособен да разбере тия две крайности. За него са еднакво непостижими и небитието, от което е възникнал, и безкраят, който го поглъща.

Но в същото време Паскал изтъква, че човекът е и уникален и силен – именно със силата на своя разум. Дори и условията да го победят, дори и в мига на своята смърт човекът пак остава по-силен от Природата, защото той е този, който съзнава своята гибел, докато природата всъщност е безмисловна.

„Човек е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика. Не е нужно цялата вселена да се въоръжи, за да го смаже: лек полъх, капка вода са достатъчни, за да го убият. Но дори когато природата го смазва, човек пак ще надвишава онова, което го убива. Защото той съзнава, че умира и че вселената е по-силна от него, докато тя няма никаква представа за това.

Той ще иска да се извиси над човешките си измерения, а в крайна сметка е само човек, тоест годен за малко и за много, за всичко и за нищо: нито ангел, нито звяр, а човек.

Познанието за външния свят няма да ме утеши в мигове на горест за неведението ми в духовния мир, но овладял нравствените закони, винаги ще мога да мина без физическите.“

Затова и достойнството ни като човеци, според Блез Паскал, е в утешението, че „човек очевидно е създаден да мисли. В това се състоят цялото му достойнство и заслуги.”

Човекът на Паскал е само точка във Вселената и като такъв е нищо (нищожен) през призмата на безкрая, но в същото време е всичко (всемогъщ) през призмата на нищото (на безкрайно малкото). Така че всъщност човекът се намира точно в средата между двете крайности на съществуването.

„От двете безкрайности в познанието по-осезаемо за човека е безкрайно голямото… Безкрайно малкото е по-неуловимо.”, пише Паскал в своите „Мисли“.

Вижте още