Не ми се тръгва

НЕ МИ СЕ ТРЪГВА

Гледам се на екрана, всичко на него личи,

Тези дълбоки бръчки.... Тези стари очи...

Бяла брада. Неподстригана... Подстригана бяла коса.

Въобразявах си някак... Стават и чудеса...

И се надявах, че може да не изглеждам стар,

Тези жестоки камери...Прожекторът като фар.

Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг.

Походата - да не говорим! Видно е: куцук-куцук...

И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.

Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли.

Виждам лицата, усмивките... Тук-там даже сълзи.

И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи.

Връщам се несъзнателно 60 години назад.

Боже, колко е хубав тука земният свят!

Искам тук да си бъда. Не искам някакъв друг.

Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.

И докога? Докогато... Самият аз не знам.

Просто не ми се тръгва - никак! - още за там.

Десетина години... Стават и чудеса.

Ще си подстрижа брадата и ще си пусна коса...

Никакви стари песни, изляти по навик стар.

Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.

12 юни 2022 г.