15.00 лв.
Поръчай онлайн (-15%) за 12.75 лв.
Категория: Нехудожествена литература, Езотерика, История, Книги до 15 лв
Казват, че българите ходят върху злато. Заради изобилието от златни находища и златоносни реки, но и заради богатите древни култури, обитавали нашите земи и оставили своите „златни“ следи в културните ни пластове.
България е истинско съкровище - за историци, археолози, културолози и приключенци, но също така и за иманяри, малджии, търсачи на заровено имане. Легендите за затрупани светове и богатства у нас са много, но кои са истина и кои – мистификация? Къде има реални находки, колко от тях са вече изровени и колко - потулени или направо „засекретени“ заради политико-икономическата конюктура?
Чрез сериозна историческа фактология, научни изследвания, автентични свидетелства и многобройни документи настоящата книга осветлява редица въпроси като:
Според големия народовед Иван Хаджийски иманяр се става, когато си „трепнал“. Тоест нещо се е обърнало в душата. Вече не си в този, а в друг свят, белязан от тайнства и мистерии. В студията си „Психология на нашето иманярство“ Хаджийски обяснява:
Във всеки знак, във всеки кръст, във всяка стрела, във всяко изображение в гората, във всяка случайна стара тухла, стар череп или хоросан иманярите виждат не чисто и просто останки от старо време, а доказателства, че наистина наоколо има имане, като че под всяка стара тухла за тяхно удоволствие трябва да се мъдри по едно гърне злато.
В иманярските легенди почти винаги се преплитат доказани исторически факти, лица и събития със съвсем недоказуеми предположения, непотвърдени връзки и съмнителни разкрития. Примамливи в тях са не само обещанията за бързо забогатяване, но преди всичко мистиката, особеното усещане за предопределеност, тайнственото разгадаване на старинни карти, детективското следване на специални указания и напътствия, изпробването на късмета и чувството за принадлежност към групата на малджиите[1] – онези, призвани да открият съкровищата на миналото.
Успяват ли търсачите на съкровища да постигнат целта си?
Много често да. За това свидетелстват десетките хиляди нелегално изнесени в чужбина ценни антики и скъпоценни предмети, които красят чужди частни колекции и музейни сбирки. И фактът, че иманярите са готови да плащат луди пари (а нерядко и да извършват престъпления!), за да се сдобият с карти, дневници или документи за заровени иманета. Явно този занаят се отплаща добре, щом майсторите му са въоръжени с все по-мащабна и капацитетна техника, щом могат да правят огромни капиталовложения за черноработници, специалисти и за подсигуряване на институционален „чадър“ над дейността си, и не на последно място – за организиране на солидни посреднически канали и за производство и търговия с все по-съвършени фалшификати.
